О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр.София, 15.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Диана Хитова
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 618/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е частна жалба на К. В. М. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 208 от 17.04.2012 г. по гр.д.№ 227/ 2012 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение от 29.12.2011 г. по гр.д.№ 9725/ 2010 г. на Софийски градски съд. Прието е, че цената на исковете, предявени от частния жалбоподател срещу [фирма], е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като цената на исковете, по които е образувано производството, е 5 791,66 лв. Счита, че въззивното решение подлежи на касационен контрол и моли определението, с което е прието обратното, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Делото е образувано по предявени срещу К. М. от [фирма] искове за установяване на съществуването на парично задължение на ответника за ползвана, но незаплатена топлинна енергия в размер 4 615,21 лв и за установяване на съществуването на парично задължение – лихва за забава – в размер 1 176,45 лв. Първоинстанционният съд е уважил исковете частично, а по жалби и на двете срещупоставени страни спорът е отнесен пред въззивната инстанция. Последната е преценила, че исковете са недопустими, обезсилила е първоинстанционното решение и е прекратила производството. Касационната жалба срещу това решение е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящото производство определение.
Определението е законосъобразно. Цената на иска за парично вземане се определя от търсената сума – чл.69 ал.1 т.1 от ГПК. Когато ищецът по установителен иск претендира да бъде признато съществуването на повече от едно парично задължение, той предявява не един иск, а толкова, колкото са претендираните самостоятелни парични задължения. Касае се за обективно кумулативно съединени искове, като за допустимостта на касационно обжалване на решението по тях, е меродавна цената на всеки от съединените искове. Поради това неправилно жалбоподателят поддържа, че цената на иска е 5 791,66 лв. Тази сума представлява сборът от цената на двата обективно кумулативно съединени иска, но след като всеки от тях е с цена под 5 000 лв, постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 208 от 17.04.2012 г. по гр.д.№ 227/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: