Определение №701 от 40162 по ч.пр. дело №637/637 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                    

№ 701

София, 15.12.2009 година
 
                 Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и девета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                             ЧЛЕНОВЕ:      ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря 
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело №  637/2009 година по описа на Първо гражданско отделение

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Т. Ц. З. и Е. К. З. са обжалвали определението на
Пазарджишкият окръжен съд е оставил в сила определението на П. районен съд от 10.06.2009г. по гр.д. № 991/2009г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и обжалването е допустимо при условията на чл.280 ал.1 ГПК – когато съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай въззивният съд е приел, че предявеният иск за предаване владението на реална част от съсобствен недвижим имот е недопустим поради липса на правен интерес, защото не е налице спор за право , а спор за точното местоположение на определената от съда граница за ползване с влязло в сила решение по чл.32 ал.2 ЗС т.е. за изпълнението на съдебното решение. Влязлото в сила решение е изпълнително основание по чл.404 ГПК и всяка една от страните може да се снабди с изпълнителен лист и чрез провеждане на принудително изпълнение да разрешат спора за ползването на имота.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите са посочили, че въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд са дали е допустима ревандикационна защита на определена за реално ползване обща вещ , когато разпределението е решено по реда на чл.32 ал.2 ЗС и изключена ли е възможността реално определенето ползване да се защити чрез ревадикационен иск. Представено е решение на ВКС № 431 /07 от 05.07.2007г. на ВКС, V г.о. по гр.д. № 338/2006г., в което се приема, че отношенията по повод на съсобствеността може да се разрешат чрез предявяване на собственически искове. Тези въпроси обаче не са относими към настоящия спор, тъй като ищците не искат защита на правата, определени с влязлото в сила решение по чл.32 ал.2 ЗС, а целят пререшаване на спора с мотив, че означената реална част за ползване от вещите лица не съответства по квадратура на изчислената от тях и възпроизведена в диспозитива на решението. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК тъй като формулираният от касаторите въпрос не е от значение за решаването на спора, а цитираната съдебна практика при обосноваване на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не разрешава аналогичен случай.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на определението на П. окръжен съд № 925 от 28.08.2009г. по гр.д. № 694/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top