Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
602_11_opr_chj.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
С., 30.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 602 /2011 г.:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. П. срещу определение от 27.07.2011 г. по гр.д. № 3466 /2011 г. на Софийски градски съд, състав на т.о., с което е оставена без уважение като неоснователна частна жалба на жалбоподателя срещу определение от 28.05.2010 г. по гр.д. № 35840 /2008 г. на Софийски районен съд, 36 с-в., с което е върнато възражението по чл.423 ГПК на жалбоподателя срещу заповед за изпълнение на основание чл.262,ал.2,т.1 ГПК като просрочено.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно поради това, че потвърждава определение на първоинстанционния съд по въпрос, по който той не е бил компетентен да се произнесе, а и се е произнесъл неправилно, защото възражението е подадено в срок. Жалбоподателят навежда основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Ответникът [фирма] не изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната жалба.
Настоящият състав установява следното:
С подаденото на 30.12.2009 г. от жалбоподателя възражение (л.12) по гр.д. № 3466 /2011 г. на СРС, 36 с-в. жалбоподателят оспорва изцяло вземането по заповедта за изпълнение, по която срещу нея е издаден изпълнителен лист, с твърдения, че от 14.12.2004 г. не е собственик и не ползва апартамента, в който е ползвана топлоенергията, а вземането е за ползване за период от 2005 г., прилага доказателства за продажбата на апартамента.
С определение от 26.02.2010 г. по гр.д. № 35840 /2008 г. на СРС, 36 с-в. (л.19), на основание чл.262,ал.2,т.1 ГПК е върната частната жалба на М. П. срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по делото.
След като е обжалвала това определение, с молба от 04.05.2010 г. (л.20) М. П. е поискала от СРС в случай, че не отмени издадената заповед за изпълнение и не обезсили издадения срещу нея изпълнителен лист, да счита подадената жалба като възражение по чл.423,ал.1,т.1 ГПК, т.к. заповедта за изпълнение не и е била връчена.
Определението на СРС от 26.02.2010 г. за връщане е отменено с определение от 08.11.2010 г. по гр.д. № 12654 /2010 г. на СГС, а.о., 3 състав, въззивният съд е приел, че съобщението, с което е връчена заповед за изпълнение срещу жалбоподателя е получено за М. П. на 09.01.2009 г. от друго лице, посочено като наемател, на адреса на апартамента, която тя е доказала, че е продала на 14.12.2004 г. и същата има друг постоянен адрес, отразен в представената и лична карта, поради което изводът на СРС, че на М. П. е съобщено на 09.01.2009 г. и от тогава е текъл и изтекъл срокът за обжалване, е незаконосъобразен.
След постановяването на това определение на СГС, с определението от 28.05.2010 г. по гр.д. № 35840 /2008 г. СРС (л.21), съдът отново е приел същото, което е прието за незаконосъобразно от СГС – че жалбоподателят М. П. е уведомена за обжалваната заповед на 09.01.2009 г., подала е възражение срещу нея на 30.12.2009 г., а възражението по чл.423 ГПК е подадено на 04.05.2010 г. и е просрочено, поради което е постановил връщането му.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, че срокът за подаване на възражение започва да тече от узнаване на заповедта за изпълнение, а в случая следва да се приеме, че длъжникът (жалбоподателят) е узнала за нея на 30.12.2009 г., на която дата е депозирала възражение до СРС по чл.414 ГПК с оглед твърденията за нередовно връчване на заповедта и срокът за подаване на възражение по чл.423 ГПК е изтекъл на 30.01.2010 г., а възражението е депозирано на 04.05.2010 г.; от жалбоподателя е подадена частна жалба на 11.01.2010 г.против възражение за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, но същата не представлява възражение по чл.423 ГПК, а едва с молбата си от 04.05.2010 г. жалбоподателят е заявила, че в случай, че съдът приеме жалбата и за неоснователна, да счита същата като възражение по чл.423 ГПК.
По основанията за допускане на обжалване :
Настоящият състав намира, че изведеният от жалбоподателя въпрос: дали съгласно чл.423,ал.1,т.1 ГПК в случаите на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, последният разполага с правото на защита чрез възражение пред въззивния съд, е обуславящ и разрешен в противоречие с посоченото определение № 165 /20.07.2011 г. по т.д. № 325 /2011 г., на ВКС, ІІ т.о., което представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване.
По същество:
Настоящият състав намира, че по делото липсват доказателства за връчването от СРС на М. П. на препис от заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по реда на чл.411,ал.3 ГПК (както е приел и СГС, а.о., 3 състав, в определението от 08.11.2010 г. по гр.д. № 12654 /2010 г.). От това следва да се приеме, че възражението от 30.12.2009 г. е подадено в срок и представлява възражение по чл.414 ГПК, а видно от съдържанието му и възражение по чл.423,ал.1 ГПК.
Въпреки, че е бил обвързан от определението от 08.11.2010 г. по гр.д. № 12654 /2010 г. на СГС, а.о., 3 състав, СРС не е приел възражението като подадено в срок и не е изпълнил задълженията си по чл.415 ГПК – да укаже на заявителя [фирма], че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, а вместо това и преди заповедта за изпълнение да е влязла в сила по реда на чл.416 ГПК, е върнал възражение по чл.423 ГПК. Определението на СРС е незаконосъобразно, такова е и обжалваното определение на СГС, с което то е оставено в сила (потвърдено). СГС е приел, че М. П. е узнала за заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК на 30.12.2009 г., на която дата е депозирала възражение до СРС по чл.414 ГПК и е приел неправилно, че СРС е имал правомощие да върне възражение по чл.423 ГПК преди да изпълни задължението си по чл.415 ГПК, което е незаконосъобразно.
От изложеното следва, че частната жалба е основателна, че обжалваното определение, както и потвърденото с него определение, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а делото – да бъде върнато на СРС за продължаването на съдо-производствените действия от етапа на изпълнение на задълженията му по чл.415 ГПК.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. К. П. срещу определение от 27.07.2011 г. по гр.д. № 3466 /2011 г. на Софийски градски съд, състав на т.о.
ОТМЕНЯ определение от 27.07.2011 г. по гр.д. № 3466 /2011 г. на Софийски градски съд, състав на т.о. и потвърденото с него определение от 28.05.2010 г. по гр.д. № 35840 /2008 г. на Софийски районен съд, 36 с-в..
Връща делото на СРС, 36 състав, за продължаването на съдопроизводствените действия от етапа на изпълнение на задълженията на съда по чл.415 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.