О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 21.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №346/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Д процесуален представител на ищеца Й. И. Д. от град П., против въззивно решение №1877/18.11.2009 г. по гр.д. №2069/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в.г.о., девети състав.
С посоченото решение е потвърдено решение №1568/15.6.2009 г. по гр.д. №1385/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлени предявените от Й. И. Д. от град П. против ПГКИТ “Д” – П. , обективно съединени искове с правно основание чл.224 КТ, чл.86 ЗЗД и чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се също така, че в мотивите въззивната инстанция приема, че не е доказано виновно поведение от страна на работодателя при издаването на заповедта на уволнение, точно обратното, съдът е приел, че е безспорно обстоятелството, че на работодателя е било известно обстоятелството, че като член на синдикалната организация на към училището ищецът се е ползвал със закрилата по Кодекса на труда. По-нататък в изложението се правният интерес от предявяване на иска по чл.49 ЗЗД изисква да са налице определени предпоставки, а именно – да е извършено деяние, в резултат на което да са причинени вреди, вредоносното деяние да е противоправно, да е причинена вреда и да е установено по категоричен начин, че причинителят на вредата е извършил вредоносното деяние виновно. Налице е позоваване на представената пред въззивната инстанция защита, както и ангажираните по спора доказателства. Излага се, че не са обсъдени всички ангажирани по спора доказателства. Сочи се, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочат се решения на ППВС и ОСГК, които според касационния жалбоподател противоречат на обжалваното решение.
Моли се за уважаване на касационната жалба.
Ответникът по касация – ПГКИТ “Д” – П. , е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма. Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от окръжния съд, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Визираното в изложението представлява само и изцяло касационни оплаквания, които се разглеждат едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, т.е. когато съдът постановява касационно решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение №1877/18.11.2009 г. по гр.д. №2069/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в.г.о., девети състав, по касационна жалба, вх. №29678/23.12.2009 г., подадена от адв. Д процесуален представител на Й. И. Д. от град П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: