О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София. 10.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 28.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 606/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 165/05.03.2009 год. по т. дело № 1918/2008 год. Софийският апелативен съд е оставил в сила решение № 38/02.06.2008 год. по гр. д. № 189/2006 год. на Софийския градски съд, частта с която са отхвърлени предявените от А. К. Г. и Д. К. Г. , и двамата от село С., Разградска област, искове против ЗД “Е” АД гр. С. за сумите от по 20 000,00 лв. за всеки един от тях, представляващи разликата между пълния размер на претендираното обезщетение от по 40 000,00 лв. за всеки един от тях и уваженото такова от по 20 000,00 лв., за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им К. Г. Ц. вледствие на ПТП, станало на 11.10.2004 год.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281 т. 1 и т. 3 от ГПК, решението на въззивния съд се обжалва от А. К. Г. и Д. К. Г. , и двамата от село С., Разградска област.
В жалбата се излагат съображения, че размерът на обезщетението е твърде нисък, което противоречи на принципа на справедливост залегнал в чл. 52 ЗЗД. Неправилно било прието, че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия, не са изложени съображения какъв е определеният размер на обезщетението, колко е приноса на пострадалия, и с колко обезщетението е намалено. Освен това не била съобразена от съда и инфлацията, настъпила през времето от деня на увреждането към датата на постановяването на съдебния акт.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се прилагат копия от решение № 81/14.02.2008 год. по т. дело № 659/2007 год. на ВКС ІІ т. о., решение № 213/18.04.2000 год. по гр. д. № 1265/1999 год. на ВКС V гр. о., решение от 08.02.2006 год. по гр. д. № 1575/2003 год. на ВКС ІІІ гр. о., решение № 323/20.05.1998 год. по н. дело № 152/98 год. на ВКС ІІ н. о., решение № 271/29.11.1992 год. по н. дело № 221/92 год. на ВКС ІІІ н. о., решение № 86/28.11.1984 год. по н. дело № 77/84 год. на ОСНК на ВКС, решение № 24/15.01.1970 год. по н. дело № 1322/69 год. на ВС ІІІ н. о.
За наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК се прилагат копия от решение № 77/04.07.2008 год. по гр. д. № 79/2008 год. на Софийския апелативен съд и решение № 25/09.07.2008 год. по гр. д. № 156/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Ответникът ЗД “Е” АД гр. С. не взема становище по касационната жалба.
Третото лице помагач – С. И. А. от гр. Р., ул. “. № 3* е подал отговор, с който заявява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че на 11.10.2004 год. около 19,00 часа С. И. А. е управлявал “О” с рег. № Р* по пътя град Р. село К., и след като отминал ж. п. гара Разград и разклона за А. , е ударил пешеходеца К. Г. Ц. , който вследствие на удара починал. Съдът приема, че ищците А. К. Г. и Д. К. Г. са законни наследници на починалия пешеходец и като такива същите попадат в кръга на лицата които могат да претендират неимуществени вреди. Изследван е механизма на настъпилото ПТП и са изложени подробни съображения в тази връзка. Въззивният съд е приел, че е налице сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност”, и предвид на това отговорността на А. за причинените от него вреди се покрива от застрахователя и ищците имат право на иск направо срещу застрахователя съгласно чл. 407 ТЗ /отм./.
Прието е още, че вина за настъпилото ПТП има и пострадалият пешеходец, който се е движил по пътното платно и е бил с концентрация на алкохол от 1,95%.
П. тези данни въззивният съд е приел, че независимо,че ищците могат да претендират заплащане на вреди от застрахователя по реда на чл. 407 ТЗ /отм./, тези вреди трябва да се докажат, тъй като за разлика от вината по чл. 45 ал. ІІ ЗЗД те не се презумират. Поради това че в тази насока по делото са ангажирани само показанията на св. Д, от които показания не можело да се направи извод за претърпени от ищците неимуществени вреди, въззивният съд счита, че не следва да се уважават исковете над сумата 20 000,00 лв. /тази сума за всеки един от ищците е била присъдена от СГС/ до размера на 40 000,00 лв., още повече, че по делото е установено и съпричиняване от страна на починалия К. Ц.
Въззивният съд приема, че доколкото жалбата е само от ищците и то в размера на отхвърлителната част на първоинстанционното решение, по силата на чл. 208 ал. ІІ ГПК /отм./, съдът не може да влоши положението на жалбоподателите, въпреки липсата на доказателства за претърпени от тях неимуществени вреди.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният и процесуалноправният въпроси по който се е произнесъл съдът са тези за отговорността на застрахователя за претърпените неимуществени вреди от лицата имащи право на обезщетение при настъпила смърт от ПТП на техен законен наследник при наличие на застраховка “гражданска отговорност”, за размера на тази отговорност съобразно доказаните вреди, и съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, както и за приложението на нормата на чл. 208 ал. ІІ ГПК /отм./, забраняваща на съда да влошава положението на жалбоподателя, но произнасянето по тези въпроси само по себе си не е достатъчно за да обоснове извод, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, а е необходимо да е налице и някоя от посочените в чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК предпоставки.
В процесния случай не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Представените от касатора решение № 81/14.02.2008 год. по т. дело № 659/2007 год. на ВКС ІІ т. о., решение № 213/18.04.2000 год. по гр. д. № 1265/1999 год. на ВКС V гр. о., решение от 08.02.2006 год. по гр. д. № 1575/2003 год. на ВКС ІІІ гр. о., решение № 323/20.05.1998 год. по н. дело № 152/98 год. на ВКС ІІ н. о., решение № 271/29.11.1992 год. по н. дело № 221/92 год. на ВКС ІІІ н. о., решение № 86/28.11.1984 год. по н. дело № 77/84 год. на ОСНК на ВКС, решение № 24/15.01.1970 год. по н. дело № 1322/69 год. на ВС ІІІ н. о., не дават основание да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. И това е така, тъй като всяко едно от посочените решения е постановено по конкретен случай и размерът на обезщетението е определен съобразно установените по делото факти, направените въз основа на тях правни изводи, и съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК.
Казаното по-горе се отнася и за решение № 77/04.07.2008 год. по гр. д. № 79/2008 год. на Софийския апелативен съд и решение № 25/09.07.2008 год. по гр. д. № 156/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по реда на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Материалноправният и процесуалноправният въпроси по които се е произнесъл въззивният съд не могат да обосноват извод, налагащ тълкуване на закона, поради негова непълнота, неяснота, или противоречие. Освен това по въпросите по които се е произнесъл въззивният съд има богата съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 165/05.03.2009 год. по т. дело № 1918/2008 год. на Софийския апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: