1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
гр. София,30.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 900 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника М. Я. Т., чрез адв.Д. Д. против решение № 1665/09.11.2017 г. по в.гр.дело № 1820/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1534/13.04.2017 г. по гр.дело № 7812/2016 г. на Варненския районен съд в частта, с която жалбоподателят М. Я. Т. е осъден да заплати солидарно с К. С. И. и С. К. Д. на ищеца Б. Е. Б. сумата 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2014 г. до окончателното изплащане на основание чл.45 ЗЗД. Поддържаното основание за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК е нарушение на материалния закон.
Изложението на жалбоподателя М. Т. е част от съдържанието на касационната жалба. Поставен е въпросът както следва: според жалбоподателя на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, на ВС в тълкувателни решения, постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че в мотивите на решението въззивният съд не е коментирал посочената от жалбоподателя практика на ВКС, като това действие е достатъчно основание да се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Необсъждане на основно законово обстоятелство, каквото е трайната съдебна практика на В. съдилища е отказ от правосъдие и води до порочност на съдебния акт.
Приложено е и допълнително изложение към касационната жалба в което се сочи, че в жалбата на К. С. И., чрез адв.Т. и в съдебно заседание е посочил изчерпателно съдебна практика на ВКС, аналогична на казуса, както и основание за искането му. Цитирани са ППВС № 4/68 г. и решения на състави на ВКС,постановени по чл.290 ГПК, които не са приложени към изложението.
Ответникът по касационната жалба Б. Е. Б. не е изразил становище по жалбата. Останалите ответници по жалбата не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение Варненският окръжен съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено от споразумението, обективирано в протокол по НОХД № 1103/2016г. на 23-ти състав на В., че подсъдимите К. С. И., М. Я. Т. и С. К. Д. са се признали за виновни, за това, че на 22.12.2014г. в [населено място], в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди и с особена жестокост, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинили на повече от едно лице: на лицето В. Е. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в контузно-разкъсни рани по главата и тялото, а на лицето Б. Е. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст в дясно на ниво кучешки зъб и в ляво, в областта на ъгъла, без разместване на фрагментите, довело до затруднение на дъвченето и говора за период от 2-3 месеца, като са приели да им бъде наложено наказание на осн. чл. 131, ал. 1т. 4, пр. 3, т. 9, пр. 2, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК-„Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца за К. С. И. и девет месеца за М. Я. Т. и С. К. Д., изтърпяването на които наказания на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години за К. С. И. и М. Я. Т. и две години за С. К. Д..
От заключението на вещото лице по допуснатата от В. съдебно – медицинска експертиза, което е кредитирано от съда е прието за установено, че ищецът Б. Е. Б. е получил двустранно счупване на тялото на долната челюст, травматични отоци и кръвонасядания по лицето. Счупването на тялото на долната челюст, получено при удари с юмруци в областта на лицето е обусловило трайно затруднение във функциите на говора и функциите на дъвчене за период от около 2-2.5 месеца. Останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Относно претърпените неимуществени вреди от ищеца Б. Б. съдът е посочил, че пред В. са изслушани показанията на водените от ищеца свидетели: В. С. Б. – негова майка, чиито показания съдът е преценил с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК и ги е възприел като непосредствени, убедителни и непротиворечащи на останалите събрани доказателства по делото и Н. Г. Н., без родство и дела със страните по спора.
От правна страна е прието, че за да бъде ангажирана отговорността на ответниците, един от които е жалбоподателя М. Т. на осн. чл. 45 ЗЗД следва да се установи противоправно деяние от тяхна страна, което е извършено виновно, както и причинена вреда при наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на ответниците. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав води до неоснователност на иска.
Според въззивния съд не е спорно между страните, а и е видно от подписаното по НОХД № 1103/2016г. на В. споразумение, обективирано в протокол № 301/30.05.2016г., че обвиняемите К. С. И. и М. Я. Т. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1т. 4, пр. 3, т. 9, пр. 2, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и са признати за виновни, за това, че на 22.12.2014г. са причинили на Б. Е. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст. Приел е, че е налице противоправно поведение на ответниците, което е извършено виновно, че е установена причинената телесна повреда. Приел е също за безспорно между страните, че на Б. Б. се е наложил престой в болница, извършена е била операция по поставяне на шини на двете челюсти. Посочил е за безспорно, че при двустранно счупена челюст е търпял болки и страдания, че възстановяването му е продължило значително дълъг период от 2-3 месеца. Прието е, че докато ищецът е имал шини-около два месеца е бил затруднен в говора и дъвченето, доколкото е могъл да поема само пасирана храна през сламка, което е установено от заключението на вещото лице д-р Д.Д., изслушано пред В. и разпитаните двама свидетели Б. и Н.. Прието е за установено, че в следствие на полученото нараняване Б. Б. е преживял силен стрес, довел до емоционални и психически последици.
Формиран е извод, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е установен по основанието си.
Въззивният съд е приел, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца Б. неимуществени вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат взети предвид обстоятелствата по настъпване на увредата, причинените на пострадалия стрес, болки, страдания, лишения, психически и емоционални изживявания и страхове.
Съдът е посочил, че следва да се съобрази обстоятелството, че според данните по обвинителния акт по НОХД № 1103/2016г. на 23-и състав на В. Б. Б. и приятеля му В. Д., докато си говорели са били нападнати на 22.12.2014г. на обществено място- на автобусната спирка на [улица]във В., в непосредствена близост до павилион „Л.“, където минавали хора, от извършителите К. И., М. Т. и С. Д. по хулигански подбуди, без каквато и да е провокация. Посочил е, че докато първоначално нападателите довели приятеля му в безпомощно състояние с удари, Б. бил вцепенен от уплаха. Насочвайки се към него самия, му причинили двустранно счупване на долната челюст при многократните удари с юмруци и ритници в областта на главата. Прието е за установено, че Б. е търпял силни болки. Наложило се е на другия ден да бъде извършена медицинска операция по репозиция и поставяне на фиксиращи шини на горната и долната челюст под обща назотрахеална анестезия и тридневен болничен престой в болничното заведение – установено от епикриза, изд. от МБАЛ [фирма]-В.. Прието е, че е последвал около 2-3 мечесечен възстановителен период, отличаващ се със силни болки първоначално, а в последствие неимоверни неудобства от наличието на фиксиращите шини, носени около 2 месеца. Прието е също, че през този период се е налагало грижи от страна на майка му, осигуряваща прием на храна във втечнено състояние, проходима през сламка, поради дъвкателната невъзможността на Б. и ограниченото разстояние, на което е можел да движи челюстта си. През това време от два месеца Б., който е бил ученик в IV ЕГ В. с изучаване на испански език не е бил в състояние да посещава учебни занятия, поради здравословното си състояние, но най-вече поради опасенията да не получи нова травма, ако неволно го бутне някой или се удари, както и да се предпази от евентуални заболявания, широко разпространени през зимния период сред хора, пребиваващи в едно помещение, че това продължително отсъствие е поставило под въпрос успешното завършване на срока и учебната година, без да повтаря поради големия брой отсъствия, още повече с висок успех, даващ му възможност да кандидатства в Морско училище само по успех. Съдът е посочил, че съществуват затруднения при усвояване на учебния материал, ако ученикът отсъства от клас и разчита на самоподготовка, независимо, че го е посещавал неговият съученик-св. Н. и го е уведомявал за преподадените уроци и оказвал помощ. Прието е, че обезвредата за преживените тревоги за това дали ще му бъде зачетена учебната година, дали ще постигне успехи, а и за възможността да възникнат инциденти при фиксираното положение на двете челюсти, за които свидетелстват разпитаните свидетели, налага по-висок размер на обезщетението. Според въззивния съд не без значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост са стресът, емоционалните и психически преживявания на пострадалия, отказвайки срещи с приятели, излизания с класа, проявите на странно за околните поведение в междучасията след завръщане на училище, нехарактерно за него до момента, страха да се движи по улицата, предпочитайки да ползва такси при придвижване. Прието е, че инцидентът явно се е отразил на социалния му живот. Прието е също, че ищецът е преустановил и заниманията си по акробатичен рокендрол, посещаван от него от детската градина, поради продължителността на възстановителния период и безпокойството от възможността да възникнат нови травми на челюстта. Като е отчетено, че се касае за вреди, претърпени от един много млад човек-още дете на 17 години, станал жертва на брутално нападение, при висока степен на обществена опасност на деянието на тримата нападатели, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението е в пълния претендиран такъв от 20000.00лв. В тази насока съдът е приел, че не следва да бъдат ценени представените от М. Т. по делото съдебни решения, с които е определен от съдилищата по-нисък размер на обезщетения за неимуществени вреди, доколкото за една част от тях не са ангажирани доказателства, че са влезли в сила, за друга, които са постановени преди значителен период от време, не съответстват на актуалната обществено-икономически условия в страната, а за трета- понеже не касаят сходен казус.
При тези съображения е направен извод, че първоинстанционното решение с което искът с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 20 000 лв. в условията на солидарност и срещу ответника-сега жалбоподател М. Т. следва да се потвърди, като правилно.
Въззивният съд е констатирал, че въззивното решение в частта на присъденото от В. обезщетение за неимуществени вреди относно солидарно задължения С. К. Д. и за имуществени вреди по отношение на тримата съизвършители е влязло в сила, като необжалвано.
По правния въпрос:
Съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени в изложението на жалбоподателя-ответник М. Т., инкорпорирано в касационната жалба и допълнено с отделно изложение. И в касационната жалба и в допълнителното изложение жалбоподателят Т. не е формулирал ясен и конкретен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. В касационната жалба са възпроизведени разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, без да е формулиран правен въпрос, който въззивният съд да е разрешил. Посочено е от жалбоподателя, че в мотивите си въззивният съд не е коментирал цитираната от него практика на ВКС и че това действие е достатъчно основание да се иска отмяна на същото решение. Този довод не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. В допълнението към изложението, озаглавено допълнително изложение към касационна жалба жалбоподателят твърди, че в касационната жалба е посочил основанието за касационно обжалване и съдебна практика, обективирана в решения по чл.290 ГПК, като са изброени ППВС № 4/68 г. и няколко решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, които не са приложени към изложението.
Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставените въпроси от жалбоподателя М. Т. в изложението, което е част от касационната жалба и в допълнителното изложение не представляват правен въпрос, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи. Поради това съдът преценява, че тези въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1665/09.11.2017 г., постановено по в.гр.дело № 1820/2017 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 36010/20.12.2017 г., подадена от ответника М. Я. Т., [населено място], [улица], чрез адв. Д. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: