2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
С. 16.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1722/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Б. и К. Х. С., двамата от [населено място], подадена от процесуалния им представител адв. Д. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, от 03.06.2011г. по в.гр.д. № 826/2007г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 32 с-в, от 15.01.2007г. по гр.д. № 1054/2004г. и вместо него с въззивното решение е унищожен на основание чл. 31, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД сключеният между К. П. С. и С. К. Б. договор за покупко-продажба на подробно описания в решението апартамент, признато е за установено, че ищецът О. К. П. притежава ? ид. част от същия апартамент, и е осъден К. Х. С. на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на процесния имот на О. К. П..
Ответникът по касация О. К. П. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със съдебната практика, а по други въпроси липсва съдебна практика поради което са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият от поставените материалноправни въпроси е към кой момент следва да се установи състоянието на прехвърлителя, което не му е позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. За установяване на противоречива съдебна практика е приложено решение № 1445 от 20.05.2009г. по гр.д. № 4497/2007г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че способността на прехвърлителя да разбира и ръководи действията си трябва да е установена по несъмнен начин към момента на извършване на сделката.
По този въпрос въззивният съд е приел, че към момента на сделката прехвърлителят е бил юридически дееспособен, но не е можел да разбира и ръководи действията си по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, тъй като е страдал от напредваща генерализирана атеросклероза със съдова деменция в лакунарен към глобарен стадий , обуславящ тежко увреждане на когнитивните възможности и липса на психична годност да се грижи за своите работи и от възможност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Именно това състояние на неспособност по обективни причини да формира разумно волеизявление към момента на сделката, води до нейната унищожаемост на основание чл. 31, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД.
От изложеното е видно, че не е налице твърдяното противоречиво решаване на въпроса към кой момент следва да се установи състоянието на недееспособност на прехвърлителя, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
Вторият въпрос „може ли да се приеме, че лице, което при прехвърляне на имота си запазва правото на ползване, действа без да разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ръководи действията си” не е по прилагането на закона, а въпрос на фактическа преценка във всеки конкретен случай на състоянието на прехвърлителя. Поради това въпросът не е материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
П. въпрос задължителни ли са мотивите на решението по гр.д. № 23/2003г. СГС, VІІ с-в, /с което К. С. е поставен под пълно запрещение/, съответно може ли двете експертизи по настоящото дело да приемат друг, различен от приетия в посоченото решение момент на заболяването, е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР № 1 от 04.01.2001г. ОСГК на ВКС, т. 18, с което е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на решението, а мотивите към решението не са част от него.
Останалите въпроси касаят обсъждането и преценката на доказателствата по делото. Дали е установена по несъмнен начин неспособността на прехвърлителя да разбира и ръководи действията си към момента на сделката, относно кредитирането на изслушаните по делото експертизи и свидетелските показания и задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната връзка и взаимна обусловеност, не съставляват процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноските по делото, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, от 03.06.2011г. по в.гр.д. № 826/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: