1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
ГР. С., 04.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.05.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1884/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №288/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Д. К. срещу касатора иск с пр. осн. чл.29 от СК, отм. – за сумата 9 000 лв., представляваща част от стойността на вещите и правата върху вещи, придобити от ответника по време на брака му с ищцата и включени в търговското предприятие на [фирма] – М., ведно със законната лихва от исковата молба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че процесуалният въпрос: следва ли при предявяване на иска съпругът – нетърговец да посочи вещите, част от стойността на които претендира да му бъде присъдена, като изискване за редовност на исковата молба и допустимост на решението на съда по нея, е разрешен в противоречие с р. по гр.д. №1179/09 г. на второ г.о. на ВКС. П. въпрос: допустимо ли е, след като съпругът – нетърговец в отделно производство е претендирал част от стойността на вземанията на ЕТ и претенцията е уважена, да претендира и част от стойността на вещите и правата върху вещи, включени в предприятието на ЕТ, е решен в противоречие с ТР №2/01 г., т.2, където е посочено, че съпругът – нетърговец може да претендира част от стойността на вещите или дял от стойността на вземанията, включени в търговското предприятие на другия съпруг.
С. противоречие не е налице. Наистина в исковата молба не са посочени конкретно вещите и правата върху вещи, придобити през време на брака и включени в търговското предприятие, част от стойността на които се претендира, но е направено искане за установяването им чрез изискване на справка от НАП и КАТ. С уточняващи молби – л.32 и 48, е посочено, че се претендира част от конкретен недвижим имот и от сградите, машините, съоръженията и МПС, въз основа на постъпилите справки и след проверка за наличието и стойността им от вещо лице. С въззивното решение искът е уважен въз основа на установено притежаваните от предприятието на ЕТ и остойностени вещи – машини и оборудване, съоръжения, транспортни средства. В соченото от касатора р. на ВКС по гр.д. №1179/09 г. е констатирано друго – че въззивният съд е определил дължимата на ищеца сума по коригиран баланс за чистата стойност на активите на едноличния търговец към 31.12.2003 г. и то от пазарната стойност на предприятието, а не от стойността на конкретните имущества, посочени в исковата молба, за които е заявена претенцията, т. е. не се е произнесъл по претенция за присъждане на част от стойността на вещите, описани в исковата молба. Освен това съдът там е преценявал приноса на съпруга – нетърговец в търговската дейност на предприятието на другия съпруг, а не за придобиване на вещите Затова, след отчитане на посочените разлики, се налага изводът, че сега обжалваното решение не е постановено по нередовна искова молба, нито по непредявен иск. С. противоречие с цитираното решение по гр.д. №1179/09 г. на ВКС не е налице, както относно допустимия предмет на иска, така и относно посочването на конкретните вещи и права от ищеца като изискване за редовност на исковата молба /уточнението е направено в хода на делото – чл.100, ал.3 ГПК, отм./.
Вторият въпрос също не е разрешен в противоречие с ТР №2/01 г., т.2. В. съд е приел, че съпругът – нетърговец може да иска и част от вземанията на другия съпруг, и част от стойността на вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака и включени в предприятието на ЕТ, като няма пречка претенциите да бъдат реализирани в отделни производства, както е в случая. Това тълкуване съответства на разпоредбата на чл.29 СК, отм., където претенцията за част от вземанията е предвидена в кумулативност с тази за стойността на вещите и правата върху вещи / така е и в мотивите на ТР №2/01 г./, както и на практиката на ВКС- р. по гр.д. №268/09 г. на второ г.о. и по гр.д. №4375/07 г. на трето г.о.. В първото е посочено: Искът по чл. 29 СК (отм.), когато се претендира дял от стойността на придобити вещи, не е вещен иск, а облигационен осъдителен иск, почиващ на принципа на неоснователното обогатяване. Това не е иск за имуществен дял, а иск за дял от стойността на конкретно имущество – вещи, вещни права, вземания, акции, дялове в търговско дружество. Претенцията по естеството си е такава за парично вземане, съставляващо стойностния /паричен/ еквивалент на дела на претендиращия съпруг-несобственик, от личното имущество на съпруга ответник по иска, служещо за упражняване на професията му /в т.ч. и като едноличен търговец/. Във второто решение изрично е прието, че няма пречка искът по чл. 29 СК (отм.) да бъде предявен и за част от стойността на вещи и права върху вещи и за дял от вземания, включени в търговското предприятие, както е приел в случая въззивният съд.
Така не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №288/12 г. от 12.12.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: