О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
гр. София, 30.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 775 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 139 от 30.05.2009г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по гр.д. № 28 /2009г., с което е отменено решение № 775 от 07.01.2005г. на Районен съд Р. по гр.д. № 336/2003г. относно иска по чл. 108 ЗС и искането по чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ и вместо него е признато за установено по отношение на В. Д. П. и „Л” О. , че М. Г. К. и К. Г. К. са собственици общо на 2/6 ид.ч. /всяка по1/6 ид.ч./ от УПИ ХІV, пл. № 890 и 891 в кв. 23 по плана на Б. , целия с площ 584 кв.м., заедно с 2/6 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, изградени в имота и са осъдени В. Д. П. и „Л” О. да предадат владението върху посочения имот. С решението също така са отменени нотариален акт № 65, т. VІІ, рег. № 9* д. № 1076/2001г. и нотариален акт за поправка на посочения нотариален акт относно 2/6 ид.ч. от имота; отхвърлено е искането по чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нотариалния акт за разликата над 2/6 ид.ч. Отхвърлен е иска по чл. 108 ЗС на Л. Д. К. и Г. Д. К. за 2/12 ид.ч. от имота.
Касационна жалба е подадена третото лице – помагач М. Л. П., чрез пълномощника адв. М. Жалбоподателката намира обжалваното решение, в частта за уважаване на исковете, за неправилен съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК касаторката навежда произнасяне по въпроса дали при предявен иск за собственост, съединен с иск за нищожност, правото на собственост подлежи на доказване, както при обикновен иск за собственост или уважаването на иска за нищожност на договора, е достатъчно доказателство за правото на собственост на праводателите. Счита, че именно въпросът за доказването правото на собственост съобразно придобивния способ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – постановления на пленума на ВС и тълкувателни решения на ОСГК. На второ място посочва процесуалноправните въпроси за обезсилване на нотариален акт, който не е констативен, по реда на чл. 431, ал.2 ГПК/отм./, както и за недопускане на поискани доказателства относно собствеността под предлог, че няма указания в тази насока в отменителното решение на ВКС.
Ответниците по касационната жалба не са депозирали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството пред първата инстанция е започнало е по иск с правно основание чл. 108 ЗС, съединен с иск по чл. 26 ЗЗД и искане по чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нотариалния акт, с който е сключена атакуваната като нищожна сделка. С влязло в сила решение на ВКС е разрешен спора по чл. 26 ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие на придобивната сделка /договор за продажба от 27.11.2001г./ относно 2/6 ид.ч. от имота и делото е върнато за разглеждане на иска по чл. 108 ЗС. Въззивният съд, при новото разглеждане, като е взел предвид, че договорът, с който ответниците са придобили имота, е обявен за нищожен и фактът, че имотът се владее от ответниците, е уважил иска по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 2/6 ид.ч. от имота. Съдът е приел, че уважаването на иска за собственост в случая е последица от уважаването на иска за нищожност, но същевременно е обсъдил събраните доказателства относно собствеността на ищците М, които наред с майка си Л. Д. К., са придобили 1/2 ид.ч. от имота с договор за издръжка и гледане от 1997г.
При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК съдържа единствено посочените по-горе въпроси, които съставляват общото основание за допускане на касационно обжалване. Не са развити и обосновани допълнителните основания за селектиране на касационните жалби по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК, а именно дали въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, или са решавани противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона, както за развитието на правото. Жалбоподателката се е позовала формално на противоречие с практиката и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, без каквато и да е обосновка и без посочване на съдебни решения. Съгласно указанията, дадени в ТРОСГКТК № 1/2009г. от 19.02.2010г. основанието на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК не е налице когато касаторът не е представил доказателства за наличието му – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за крайния резултат по спора в обжалвания съдебен акт.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК пък предполага произнасянето на съда по посочения правен въпрос да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай жалбоподателката не е изложила никакви съображения за обосноваването на тази предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Що се отнася до визираните в жалбата процесуални нарушения, свързани с недопускане на релевантни за спора доказателства, те имат отношение към правилността на решението, респ. към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139 от 30.05.2009г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по гр.д. № 28 /2009г. по касационната жалба на М. Л. П. от гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: