О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 03.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2300/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№635/04.02.2015 г., подадена от ДП /фирма/ – У. С., приподписана от главен юрисконсулт на У. С. – Д. М., против въззивно решение №4/05.01.2015 г. по гр.д.№856/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №623/25.7.2014 г. по гр.д.№01383/2014 г. по описа на Пернишкия районен съд, ІІ -ри състав, с което е отхвърлен предявеният от ДП /фирма/ У. С., против Е. С. К. от [населено място], иск за сумата 4500 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане; сумата 769,43 лева – присъдени разноски и разноски по изпълнението; сумата 623,52 лева – такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ; сумата 340,72 лева – адвокатско възнаграждение; сумата 48,00 лева – разноски по изпълнението; сумата 970,65 лева – законна лихва от 05.01.2012 г. до 11.02.2014 г./дата на плащане на сумата по изпълнителното дело, и сумата 45 лева – разноски за производството по сметка на СРС, като неоснователен.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че в процесния случай се претендира пълна имуществена отговорност по чл.203, ал.2 КТ и тази отговорност се определя по гражданските закони, в случая по чл.54 ЗЗД, като последният урежда регресната отговорност на лицето, което отговаря за вреди, причинени на другиго, които са платени, а пълната имуществена отговорност се осъществява по реда на чл.211 КТ. Прието е също така, че за да се ангажира пълна имуществена отговорност следва да са налице предпоставките на чл.230, ал.2 КТ, а именно: вредата за работодателя, следва да причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения. С оглед конкретния случай въззивният съд е стигнал до извод, че деянието не е извършено умишлено, както правилно е приел районният съд, а за да бъде ангажирана отговорността на ответницата, че не е спуснала бариерата при получена информация за потеглящ влак към прелеза, следва да е установено, че тя не е изпълнила задължението ски при ясното съзнание за общественоопасния характер от това си поведение, да е предвиждала общественоопасни последици, предвид легалната дефиниция на чл.11, ал.2 НК. Крайният извод на съда е, че по делото липсват такива доказателства, а е установено, че причината за неизпълнение на това задължение не се дължи на умишленото поведение за ответницата, а на внезапни силни стомашни болки, които са я принудили да отиде в тоалетната, намираща се в непосредствена близост до работното й място, като при връщането й пътно-транспортното произшествие вече е било настъпило. Поради това е прието, че не може да се направи извод, че ответницата по иска е предвиждала настъпване на произшествието, че е съзнавала опасността и въпреки това не е предприела действия по спускане на бариерата, след което да отиде до тоалетната. Изложени са и изводи, че е налице евентуален умисъл в действията на ответницата, тъй като по делото не е установено същата да е предвиждала настъпването на пътно-транспортното произшествие и да се е съгласила, да се примирявала с това. С оглед събраните по делото доказателства е прието, че ответницата е получила уведомление за тръгващ влак в 16.07 часа, като час на тръгването е посочен 16.10 часа, а веднага след това тя е почувствала неразположеност и е отишла до тоалетната със съзнанието, че ще се върне и ще спусне бариерата навреме.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т. 2 и 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. Налице ли е умисъл в проявните му форми в процесния случай ?; 2. Ищецът има ли право да предявява регресен иск срещу деликвента, причинил увреждането ?; 3. Отговорността на ответника може ли да бъде реализирана по чл.54 ЗЗД ?; 4. Налице ли е нарушение на процесуалните правила при постановяване решение от съда в полза на страната, която не е изпълнила задължението, определено като доказателствена тежест на ответника – да докаже, че е изпълнявал грижливо, съгласно вмененените му от нормативните актове задължения на работник ? Сочат се и се прилагат три решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Е. С. К. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационния жалбоподател въпроси, без първия, макар и по естеството си да са правни, не обосноват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като са бланкетни. По нито един от тях не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими. Първият от поставените въпроси е фактически.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4/05.01.2015 г. по гр.д.№856/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№635/04.02.2015 г., подадена от ДП /фирма/ – У. С., приподписана от главен юрисконсулт на У. С. – Д. М..
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: