О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№703
гр. София, 27.07.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3443 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв. Е. М. срещу решение № 188/16.07.2015г. по в.т.д. № 151/2015г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 57/03.04.2015г. по т.д. № 126/2012г. на ОС-Русе за отхвърляне на иска на касатора против [фирма] за заплащане на сумата от 40 247,01 лв., представляваща неустойка по т.5.2 от предварителен договор от 23.07.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съчетаващ и договор за изработка – построяване на два офиса, като е била договорена обща продажна цена от 209 716лв. платима на вноски. За неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на тази цена при условията на договора е била предвидена неустойка в размер на 0,1% на ден върху общо договорената сума. Въззивният съд е установил, че е сключен окончателен договор за покупко-продажба на правото на строеж за двата офиса по предварителния договор и още един офис, общо за сумата от 40 000лв. , която е била заплатена от купувача. Въззивната инстанция е зачела силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е бил отхвърлен иск на касатора против [фирма] за заплащане на сумата от 12000 лв. – частичен иск от общо 69 109,03лв., представляваща неплатена цена по процесния предварителен договор и е направила извод, че не е налице неизпълнение на задължение за плащане на продажната цена. Поради което не е била изпълнена предпоставка по чл.92, ал.1 ЗЗД и акцесорната претенция за заплащане на неустойка е била приета за неоснователна. ВтАС не е споделил доводите на касатора, че се касае до различна претенция, непредявена в предходното дело между страните – за неизпълнение на задължение на ответника да заплати възнаграждение по договор за изработка, а не за плащане на продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и в тази връзка в процеса по иска с правно осн. чл.92 ЗЗД, че се касае до неустойка за неизпълнение на задължение за плащане по договор за изработка. От една страна така индивидуализирана претенция според решаващия съд не е била въведена с исковата молба, а от друга страна – тя се обхваща от заявеното с исковата молба искане за присъждане на остатък от общата договорена за обектите цена по целия предварителен договор, респ. за неустойка за неизпълнение на това задължение . Освен това ВнАС е позовал и на клаузите на предварителния договор, доколкото същият съчетава договор за продажба на бъдеща вещ и договор за изработка и е уговорена една обща продажна цена и една обща неустойка за неизпълнение на това задължение, което не сочи на разделение в уговорената цена, респ. на уговорената неустойка при неплащането й относно така съчетаните договори.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Длъжен ли е въззивният съд подробно да обсъди в решението си доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба, както и да подложи на самостоятелна преценка доказателствата по делото? 2/ При предявена в исковата молба претенция за плащане по договор, който съдържа елементи на предварителен договор за продажба и договор за строителство, представлява ли изменение на предмета на делото направено от ищеца уточнение съдът да разгледа претенцията му, както за целия, така и за всеки от двата договора? 3/Какви са необходимите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността по чл.92 ЗЗД? 4/Допустимо ли е да бъдат претендирани от продавача / по договор, съчетаващ предварителен договор и договор за сторителство и след като е установено, че задължението за построяване на имотите е изпълнено и купувачът е придобил правото на собственост върху тях, макар и не точно по посочения в договора начин/ неплатените от купувача суми за изграждане на имота, как следва да бъде определен точният им размер и дължимата за неплащането им неустойка?
Същите въпроси са въведени при позоваване на всички допълнителни основания по чл.280, ал.1 , т.1- т.3 ГПК.
Въпроси втори и четвърти не представляват правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и те не са обусловили крайните му правни изводи. Независимо, че ВтАС е изложил съображения, че ищецът не е основал претенцията си само на неизпълнение на задължението на купувача да заплати възнаграждение по инкорпориания договор за строителство, той е разгледал този довод и като е тълкувал клаузите на договора е приел, че се касае до общо уговорена продажна цена, а не поотделно за прехвърляне на правото на собственост и за изработка на имотите. Именно поради това обстоятелство е намерил въпросът за неизпълнение на това задължение за плащане за преклудиран и решен със СПН с влязлото в сила решение по отхвърления частичен иск. Следователно произнасянето на ВтАС по приложението на критериите по чл.20 ЗЗД при тълкуване на договора и по приложението на чл.298, ал.1 ГПК е обусловило крайното решение, но въпроси в тази връзка касторът не поставя.
Първи и трети въпрос макар и да са от значение за конкретния спор, не са решени от съда в противоречие със задължителната съдебна практика по тях. В съответствие с цитираните от касатора решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК и служебно известните такива на настоящия състав: решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о.; решение № 202/21.12.2013г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 189/14.01.2016г. по т.д. № 3672/2014г. на ВКС, II т.о. и др., въззивният съд е разгледал доводите във въззивната жалба относно мотивите на Р., поради които е отхвърлен искът за заплащане на остатъка от продажната цена; съчетава ли процесният договор правните последици на предварителен договор за продажба на недвижим имот и за строителство, как е уговорена продажната цена. Следователно е преценил самостоятелно всички факти и доказателства, както и е мотивирал своя акт в съответствие със задължителните указания относно правомощията на въззивната инстанция по т.1-т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Оплакванията на касатора, че приетото в мотивите на влязлото в сила решение по предходно дело между страните се различава от констатацията в тази връзка на ВтАС, е касационно основание за необоснованост, което може да се постави за разглеждане едва след като въззивното решение бъде евентуално допуснато до касационно обжалване, но не и във фазата по чл.288 ГПК. Също така ВтАС е преценил кои са релевантните за спора по чл.92 ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на купувача за претендираната неустойка, така както тези предпоставки са разгледани и в цитираната от касатора съдебна практика по реда на чл.290 ГПК : решение № 21/12.07.2010г. по т.д. № 470/2009г. на ВКС, II т.о. Изведеното от касатора противоречие между събрани доказателства и извод от тях на въззивният съд, че не е налице неизпълнение на задължение за заплащане на цена, има отношение към установяване на фактите по спора, а не към приложението на правото, т.е. касае евентуална необоснованост на въззивното решение, която по изложените вече съображения е извън обхвата на дейността на ВКС по селектиране на касационната жалба.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на ВтАС.
В полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 500лв., за които са налице доказателства за осъществяването им.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 188/16.07.2015г. по в.т.д. № 151/2015г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на „Б. ” О. сумата от 500лв., представляваща сторените от последното съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: