О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София. 10.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 28.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 584/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № ІІІ-51/31.03.2009 год. по гр. д. № 834/2008 год. Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение № 666/01.07.2008 год. по гр. д. № 2039/2007 год. на Бургаския районен съд, с което ”С” Е. от гр. Н. се осъжда да заплати на “И” Е. от гр. Б. сумата 4 100,97 лв., представляваща неиздължена сума по ф-ра № 5/28.02.2007 год. за доставка на дизелово гориво, 219,29 лв. мораторна лихва върху сумата 4 100,97 лв., сумата от 1 016,00 лв. по ф-ра № 6/13.12.2006 год., представляваща стойност на дизелово гориво и 83,88 лв. мораторна лихва върху сумата 1 016,00 лв., като отхвърля насрещния иск на ”С” Е. гр. Н. против “И” Е. гр. Б., при участието на трето лице помагач на страната на ответника по насрещния иск “Л” АД гр. Б., за заплащане на сумата 8 800,00 лв., претендирана като обезщетение за причинени вреди поради пълната негодност на доставаното по ф-ра № 5/28.02.2007 год. дизелово гориво.
”С” Е. гр. Н. обжалва въззивното решение с оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281 т. 3, предл. 2 и 3 от ГПК, като моли за отменяването му, и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове, и се уважи предявения от него насрещен иск, ведно с присъждане на всички направени по делото съдебните разноски.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, като в подкрепа на това твърдение се прилагат копия от Постановление № 1/13.VІІ.1953 год. на Пленум на ВС, Постановление № 7/27. ХІІ 1965 год. на Пленум на ВС, и се цитира решение № 135/16.01.1970 год. по гр. д. № 2967/69 год. на ВС ІІ гр. о.
Ответникът “И” Е. гр. Б., чрез процесуалния си представител а. А, е подал отговор по касационната жалба, като заявеното становище е, че не следва да се допуска въззивното решение до касационно обжалване, а в случай че се допусне, се моли въззивното решение като правилно да се остави в сила.
Третото лице помагач “Л” АД гр. Б. счита, че не е налице сочената предпоставка на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество счита касационната жалба за неоснователна.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, за което излага следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че страните са били в договорни отношения по доставка на дизелово гориво от ищеца “И” Е. гр. Б. на ответника ”С” Е. гр. Н., като част от доставките извършени по процесните фактури са останали незаплатени – 4100,97 лв. по ф-ра № 5/28.02.2007 год. и 1016,00 лв., по ф-ра № 6/13.12.2006 год.
Бургаският окръжен съд е обсъдил доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, включително и назначените по делото експертизи – съдебно счетоводна, автотехническа, и химическа, и от тях е приел за установено, че ищецът е изпълнил задълженията си като е доставил гориво на ответната страна, а последната не е изпълнила дължимата насрещна престация да заплати гориво в размер на исковата сума. При тези данни въззивният съд е счел, че предявените в обективно съединение искови претенции от “И” Е. са основателни, и тъй като е стигнал до същите фактически и правни изводи до които е стигнал и първоинстанционния съд, решението на последния в тази му част е било потвърдено.
По насрещния иск въззивният съд приема, че твърденията на ”С” Е. гр. Н. за това, че ищецът по първоначалния иск му е доставил некачествено гориво по ф-ра № 5/28.02.2007 год. и с това му е нанесъл вреда в размер на сумата 8 800,00 лв. – стойност на направени разходи за ремонти на дефектирали от некачественото гориво товарен автомобил “ИФА”, трактор Т-150, и джип “Н”, са останали недоказани.
Според Бургаския окръжен съд ”С” Е. гр. Н. е приел без възражение горивото, не е рекламирал за некачественост, а колкото до назначената по делото химическа експертиза същата е изследвала дизелово гориво, взето като проба от стандартното дизелово гориво произвеждано в “Л” АД гр. Б., но освен че то е изследвано само по показател “електрическа проводимост”, същото не е процесното, тоест не е от доставеното от ищеца по първоначалния иск. Взето е предвид и факта, че ответникът, ищец по насрещния иск, е получавал гориво и от други доставчици, и затова правният извод на въззивния съд е, че независимо от направените от ”С” Е. разходи по ремонта на автомобилите, не е доказана причинната връзка на повредите с доставката на некачествено гориво от страна на ищеца, поради което насрещният иск е приет за неоснователен.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Касаторът поддържа твърдение в изложението, приложено към жалбата по реда на чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, че при постановяване на решението си въззивният съд е формулирал и основал същото в разрез с доктрината и съдебната практика, които са очертали правилата по процесуалноправния въпрос касаещ изграждането на фактическите и правни изводи така, че обосноваването на изводите да почива на приетите от съда за установени обстоятелства по делото. При наличие на противоречие на две групи доказателства, в процесния случай съдът ги е обсъдил общо, а не конкретно, и не е констатирал противоречие в двете групи, като оттук насетне е трябвало да каже кои счита за достоверни и кои не, и по-важно било да обясни защо не едните вярва, а на другите не.
ВКС ІІ т. о. не споделя доводите на касатора за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и конкретно за наличие на приложно поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
С посочените от касатора Постановление № 1/13.VІІ.1953 год. на Пленум на ВС – визират се конкретно точки 8 и 9 от него, Постановление № 7/27. ХІІ 1965 год. на Пленум на ВС, както, и решение № 135/16.01.1970 год. по гр. д. № 2967/69 год. на ВС ІІ гр. о., са дадени указания относно обсъждане на доказателствата по делото, за изграждане на мотиви, за дейността на второинстанционния съд и обобщаване на практиката по някои въпроси на второинстанционното производство /съдебните актове са постановени при действието на отменения ГПК/, но доколкото с тях се вменява в задължение на съда да обсъжда всички релевирани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, въззивното решение не им противоречи, тъй като то е постановено след подробно обсъдена и анализирана фактическа обстановка и след изградени въз основа на нея правни изводи.
Предвид изложеното не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК.
Водим от горното, състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-51/31.03.2009 год. постановено по гр. д. № 834/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: