О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
[населено място], 30.06.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 391 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1391 от 19.11.2010г. на Варненски окръжен съд постановено по гр.д. № 1231/2010г., с което е потвърдено решение №1137 от 06.04.2010г. по гр.д. №7818/2009г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявените от Р. П. П. против [община] и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване собствеността върху дворно място в [населено място], представляващо УПИ в кв. с площ кв.м. и УПИ в кв. с площ кв.м., както и евентуалните искове за Р. П. П., П. Й. К. и В. Й. К. против Държавата за собственост по давност на двата УПИ.
Жалбоподателите Р. П. П., П. Й. К. и В. Й. К. обжалват решението с твърдения, че е постановено при нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържат, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК по въпросите: 1/ как следва да се прилага института на придобивната давност спрямо имоти частна общинска собственост, съобразно различните действащи закони в периода от 1926г. до завеждане на иска и по-конкретно дали изтеклата давност за завладения общински имот в полза на наследодателя е спряла да тече с влизане в сила на Закона за бюджета, отчетността и предприятията /от 1934г./ или изтеклата до момента давност се е прекъснала с влизане в сила на посочения нормативен акт; 2/ възможно ли е изтеклата придобивна давност в периода когато е допустимо подобен имот да се придобие по давност, да се присъединява към изтекла давност в предходен по време период както от самия владелец, така и от неговите наследници; по-конкретно се поставя въпроса за присъединяване на владението на наследодателя Г. Ж. при действието на отдалечени във времето и отменени закони към владението, осъществявано от Р.П., в периода след изменението на чл. 7 З. /ДВ бр. 96/1999г. до влизане в сила на ЗИД ЗС – §1, считано от 31.05.2006г. Сочат, че по тези въпроси няма съдебна практика, поради което разрешаването им ще е от значение за точното прилагане на закона. Същевременно навеждат противоречие с влязло в сила решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. № 332/2008г. и Решение № 245 от 19.03.2010г. по гр.д. № 596/2009г. на ВКС, І г.о., където същите въпроси са решени в противен смисъл.
Ответникът [община] счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, също намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Твърди се в исковата молба на Р. П., че дядо й Г. Ж. през 1926г. е завладял дворно място в [населено място], представляващо парцел с площ 1185 кв.м. по плана на селото от 1963г. и същата година е построил къща в него. През 1964г. за имота е съставен акт за държавна собственост, като на наследодателя е признато безвъзмездно право на строеж. През 1975г. Т. Ж. /съпруга на Г. Ж./ дарила на внучката си Р. П. жилищната сграда, построена в държавно място. През 2008г. Р. П. е поискала снабдяване с молба-декларация за обстоятелствена проверка, но е последвал отказ от общината да завери декларацията. Установено е, че имот пл. № 86 по плана от 1963г. е идентичен с УПИ и УПИ в кв. по сега действащия З. от 1992г. За двата УПИ са съставени актове за общинска собственост през 2008г., където като предишен собственик е посочена държавата. Ищците П. К. и В. К. са наследници на Й. К. А. – съпруг на Р. П. и са конституирани допълнително в процеса. Събрани са свидетелски показания, които сочат, че ищцата и нейните баба и дядо са владяли имота, но същевременно твърдят, че имотът е държавен, респ. общински.
При горната фактическа обстановка съдът, след обстоен преглед на нормативните актове относно придобивната давност в периода от 1926г. до настоящите дни е приел, че наследодателят на ищцата, респ. тя, не е могла да придобие собствеността върху дворното място по давност. Г. Ж. е осъществявал фактическа власт от 1926г., но през 1934г. е влязъл в сила З., с който се въвежда забрана за придобиване по давност на недвижим имот частна собственост на общината.Този закон е отменен 1948г., но е приет Закон за бюджета и отчетността по бюджета, съдържащ аналогични разпоредби. С Указ № 44 от 10.03.1939г. е уредена собствеността върху завзети общински места, като е дадена възможност за заплащане на мястото от завзелите го. След това през 1943г. е приет друг указ за признаване правото на собственост върху завладени общински места. Съдът е приел, че Ж. не е придобил мястото по реда на някой от посочените закони, както и че не било възможно придобиване на собствеността по давност предвид забраната на чл. 15 ЗДИ, съответно чл. 86 ЗС. След изменението на ЗС, в сила от 1.06.1996г., не могат да се придобиват по давност само имоти публична общинска или държавна собственост, но от 31.05.2006г. до настоящия момент е постановено спиране течението на давността по силата на §1 от ЗД ЗС ДВ бр. 46/2006г. Съдът е посочил, че присъединяване на владението на Р. П. с това на наследодателите Г. и Т. Ж. не е поддържано, но дори и при такова, то не е изтекъл изискуемия от закона давностен срок – от месец май 1926г. до месец април 1934г./когато е приет З./ са изминали 8г. и 11м., а след това давност не е текла предвид наложения мораториум.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място следва да се разгледа твърдението за наличието на противоречива практика – основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Решение № 305 от 16.12.2008г. на Ловешки окръжен съд по гр.д. № 332/2008г. приема, че е допустимо придобиване на давност на държавен/общински/ недвижим имот в периода от 09.09.1944г. до 22.12.1948г., както и от 05.11.1999г. /когато е изменен чл. 7, ал.1 З./ до 31.05.2006г. /когато е прието спирането на давността/. Тъй като тези два периода общо надхвърлят 10 години е прието, че ищците по делото са придобили имота по давност. Видно е, че въпросът за давността е решен по различен начин от този в настоящето решение. Същевременно установява се, че по същия въпрос е постановено решение на ВКС в производство по чл. 290 ГПК – Решение № 245 от 19.03.2010г. по гр.д. № 569/2009г. на І г.о. Според него в имотите частна държавна и общинска собственост са били обявени за вещи извън гражданския оборот с чл.222 и 223 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията /З./, в сила от 15.04.1934г., който ограничителен режим е възприет в ЗС от 1951г. по отношение на държавните имоти /предвид липсата на разграничение към онзи момент между държавна и общинска собственост/ от З. от 1934г. С оглед на това, тъй като обжалваното решение съответства на задължителната практика, каквато представляват решенията по чл. 290 ГПК, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с влязлото в сила решение на Ловешки окръжен съд.
Що се отнася до поставените правни въпроси като основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, отговор на същите е налице в съдебната практика, включително и в цитираното по-горе решение на Върховния касационен съд. Постановеното спиране на течението на давността за държавни и общински имоти съгласно §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр.46 от 6.06.2006 г., бр.105 от 22.12.2006 г. и бр.113 от 2007 г./. не позволява придобиването на такива имоти на оригинерно основание, независимо от изтеклия срок в периода от 1.06.1996 г. до 31.05.2006г. В този смисъл са: Решение № 224 от 27.04.2009г. по гр.д. № 1491/2008г. на ІІ г.о., Решение № 1211 от 29.11.2008г. по гр.д. № 3877/2007г. на ІV г.о , Решение № 195 от 23.02.2009г. по гр.д. № 4951/2007г. на І г.о.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1391 от 19.11.2010г. на Варненски окръжен съд постановено по гр.д. № 1231/2010г. по касационната жалба на Р. П. П., П. Й. К. и В. Й. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: