3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 21.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3573/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу определение № 1183 от 13.05.2013 г., постановено по ч. т. д. № 563/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 07.03.2013 г. по гр. д. № 1138/2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма] против решението по делото поради невнасяне на държавна такса.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е необосновано и постановено в нарушение на закона. Навежда оплакване, че въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба, без да съобрази отсъствието на дадени от първоинстанционния съд указания за необходимостта от представяне на банково бордеро, доказващо внасянето на таксата.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВС в определение № 23/04.02.1980 г. по гр. д. № 285/80 г. на ІІ г. о. Като значим за изхода на делото е формулиран следният процесуалноправен въпрос : „Дали недаването на указания на страната, че следва да представи платежния документ за внесената държавна такса по делото, е пропуск на съда, който съставлява нарушение на правилата и се отразява на законосъобразността на действията му, респ. на правилността на определението му.”.
Ответницата Р. И. Ч. от [населено място] оспорва допустимостта и основателността на частната касационна жалба по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Д. на ответната страна за недопустимост на жалбата поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК е неоснователен, тъй като предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК не са обуславящи за допустимостта на частната касационна жалба, а са определящи за достъпа до касационен контрол.
За да потвърди разпореждането на Старозагорски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма] против решението по гр. д. № 1138/2010 г., Пловдивски апелативен съд е приел, че в рамките на предоставения му едноседмичен срок по чл.262, ал.1 ГПК жалбоподателят не е внесъл дължимата за въззивно обжалване държавна такса, за която е уведомен надлежно от първата инстанция. При формиране на решаващия си извод въззивният съд е съобразил обстоятелствата, че във връченото на 18.02.2013 г. съобщение се съдържат не само изрични указания за размера на таксата и необходимостта от представяне на банково бордеро за внасянето й, но и предупреждение, че при неизпълнение на указанията в определения за целта срок ще последва връщане на жалбата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с процесуален въпрос, който предполага произнасяне по правилността на постановеното от въззивния съд определение. Правилността на въззивния акт не е предмет на проверка в стадия за селекция на касационните жалби, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това въпросът дали пропускът на съда да укаже необходимостта от представяне на банково бордеро за внасяне на държавна такса се отразява върху законосъобразността на разпореждането за връщане на въззивната жалба не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Не е осъществена и допълнителната предпоставка по т.2 /погрешно квалифицирана от жалбоподателя като т.1/ на чл.280, ал.1 ГПК, аргументирана с твърдение за постановяване на въззивното определение в противоречие с практиката в определение № 23/04.02.1980 г. по гр. д. № 285/80 г. на ВС, ІІ г. о. В цитираното определение е изразено становище, поддържано и в създадената при действието на ГПК от 2007 г. задължителна практика на ВКС, че съдът не може да върне подадената от страна в процеса въззивна жалба на основание чл.200, ал.1, б.”б” ГПК /отм./, съответно чл.262, ал.2, т.2 ГПК, по съображения за невнасяне на дължимата за обжалването държавна такса, когато таксата е внесена своевременно, но поради липса на дадени указания страната не е представила по делото вносния документ. Обжалваното определение е постановено в съответствие с посочената практика, тъй като въззивният съд е потвърдил разпореждането на първата инстанция за връщане на въззивната жалба след констатацията, че жалбоподателят е уведомен изрично не само за размера и срока за внасяне на таксата за въззивно обжалване, но и за необходимостта от представяне по делото на банково бордеро, удостоверяващо внасянето на таксата.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 563/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
С оглед изхода на делото на ответницата по частната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер, определен по правилото на чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1183 от 13.05.2013 г., постановено по ч. т. д. № 563/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на Р. И. Ч. от [населено място], [улица], сумата 100 лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :