О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№704
гр. София, 27.07.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 110 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. П., чрез процесуалния представител адв. К. К. срещу решение № 1634/20.08.2015г. по в.т.д. № 3318/2014г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение от 20.08.2012г. по гр.д. № 13500/2011г. на Софийски градски съд, I ГО, 2 с-в в частта, с която е признато за установено на осн. чл.415 ГПК, че М. К. П. дължи, при условията на солидарност с [фирма], на [фирма], [населено място] сумата от 22 150 евро, представляваща неизплатена сума по запис на заповед от 19.12.2006г., ведно със законната лихва от 14.07.2010г. до окончателното изплащане.
Касаторката поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] / с предишно наименование [фирма] / е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че производството пред СГС е образувано по искове с правно осн. чл.422 ГПК срещу издателя по записа на заповед М. П. и авалиста [фирма]. Въззивният съд не е уважил възражението на касаторката за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като исковата молба е била предявена в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който тече от уведомлението по чл.415, ал.1 ГПК, а не от връчване на заявителя на препис от частната жалба на длъжника против разпореждането на заповедния съд за незабавно изпълнение. Апелативният съд е намерил, че възражението на М. П. за бланков запис на заповед, в който вписаната стойност е попълнена впоследствие и несъобразно уговореното, е било преклудирано като заявено едва с въззивната жалба. Страната е била редовно уведомена за постъпилата искова молба, допълнителната искова молба с връчване на преписи от същите, не е подала в срок отговор. В първото по делото заседание се е присъединила към възраженията по писмения отговор на другия ответник по иска – ЕТ, но САС е намерил, че в този отговор не е въобще формулирано възражение за бланков запис на заповед, напротив поддържа се твърдение, че той не е бланков. Записът на заповед обективира вземане на поемателя срещу издателя, което не се доказва да е погасено, поради което и се дължи плащането му солидарно от касаторката-издател и авалиста.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката формулира следните правни въпроси: 1/ При наличие на спор относно датата на връчване на съобщение, следва ли да бъде проверена от съда и по какъв начин достоверността на връчването и какви писмени доказателства са допустими за удостоверяване на връчването и по-специално на датата на връчване на съобщение до страните в процеса? 2/Как следва да се процедира и какви са правните последици в производството при загубване от кориците на делото на първия отрязък от изпратена призовка/съобщение до страна, предназначена за прилагане по делото и съдържаща датата, мястото, обстоятелствата на връчване и подписите на призовкаря и получателя? Следва ли връчването да бъде извършено повторно или същото, вече извършено, е допустимо да запази редовността си, ако може да бъде установено с косвени доказателства и какви могат да бъдат те? 3/ При липса на първи отрязък от призовката/ съобщението, съдържаща подписите на призовкаря и получателя, допустимо ли е доказване на връчването и на датата на връчване с представяне на втория отрязък от изпратената до получателя призовка/съобщение, която не носи подпис на връчили я призовкар? 4/ С оглед въпроси 1-3 какъв следва да е принципният обхват на проверката на съда, за да се направи обосновано заключение за редовността и достоверността на датата на връчване на съобщение въобще? Съответно длъжен ли е съдът да извършва тази проверка служебно или същата се извършва само при наличие на възражение от някоя от страните? 5/ При проверка на възражение за редовността и достоверността на датата на връчване на съобщение съдът обвързан ли е само с аргументите, изложени от възразилата страна, или следва да извършва самостоятелна и всеобхватна проверка, независимо от изложените аргументи? 6/ Обвързано ли е със срок възражението за недопустимост на производството поради нередовност на връчването, поради липса на достоверна датата на връчване на съобщението или същото може да бъде релевирано до определен срок и какъв е той? 7/ Длъжен ли е съдът да разгледа и да се произнесе по възражение за нищожност на процесния документ, от който ищецът черпи правата си, релевирано от ответника след срока за подаване отговор на исковата молба? В частност прилага ли се правният принцип, че прогласяването на нищожност не е обвързано със срок / респ. релевирана и чрез възражение/ с приоритет пред правилото на чл.133 ГПК? ; 8/Актуална ли е постановката на ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС , според която, по аналогия на правомощията на касационния съд, въззивният съд има задължението да осигури прилагането на закона според точния му смисъл, поради което и следва да се произнесе по нарушение на императивна материалноправна норма, независимо дали е сезиран с това? Можем ли да приемем, че въззивният съд, по аргумент на по-силното основание, е длъжен да се произнесе по възражение за наличието на такива нарушения на императивна материалноправна норма, независимо че същите не са изтъкнати в срока за отговор на исковата молба? 9/ Когато вписаната от кредитора в бланков запис на заповед дължима сума от длъжника не съответства на действителната воля на ответника и на договорките между страните, отразени в писмения им договор, представлява ли това порок, засягащ редовността на записа на заповед от външна страна по см. на чл.536 ТЗ във вр. с чл.464 във вр. с чл.537 ТЗ и прави ли този порок записа на заповед нищожен на осн. чл.536, ал.1 ТЗ и/или на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие? 10/ Може ли да се приеме, че попълването на бланков запис на заповед на дължима сума в нарушение на договорките между страните и в противоречие с императивна норма на чл.464 ТЗ вр. чл.537 ТЗ е равносилно на липса на задължителен реквизит на записа на заповед по чл.535, т.2 ТЗ?
Въведени са всички допълнителни основания по чл.280, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият състав намира че първата група въпрос от 1 до 6 вкл. засягат общия въпрос за допустимостта на обжалвания въззивен акт. Съобразно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационният съд е длъжен и служебно да следи за допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт и ако съществува вероятност той да е недопустим или нищожен следва да допусне касационното му обжалване и без да е поставян правен въпрос от касатора. Доколкото настоящата касаторка не е подала отговор на исковата молба, а се е присъединила към този на солидарно отговорния с нея друг ответник по иска – авалист по ценната книга, видно от писмения отговор на последния на л.80-81 по делото на СГС е направено възражение за недопустимост на иска поради неспазен срок по чл.415, ал.1 обосновано и с твърдение за предходно връчване на съобщение до заявителя по чл.415, ал.1 ГПК преди датата на второто връчване от 17.09.2011г. като първото съобщение липсва по делото. Видно от ч.гр.д. №34626/10г. на СРС липсват данни въобще за изпращане на указание на заповедния съд до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си като внесе дължимата държавна такса и представи доказателства за предявяване на иска преди разпореждането от 12.09.2011г. на л.50 по ч.гр.д. №34626/10г. на СРС, с което изрично съдът констатира този свой пропуск и разпорежда връчване на съобщение в горния смисъл. Освен редовно връчено затова съобщение до заявителя на 17.09.2011г. липсват други писмени доказателства, че е било изпращано и връчвано съобщение по чл.415, ал.1 ГПК. В хипотеза на изгубване на съдебни книжа е предвидена изрична процедура по чл.90, ал.5 от Правилника за работа на администрацията на съдилищата, в обхвата на която не попада конкретният случай, доколкото индиция за предходно връчване на съобщение по чл.415, ал.1 ГПК касаторът черпи единствено от връчването на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение. Пропускът съдът да извърши дължимо процесуално действие по движение на делото не може да се тълкува във вреда на страната, която ще се яви задължена от редовното осъществяване на това действие. Поради което не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо.
Втората група въпроси от 7 до 10 вкл. се поставят в контекста на направено с въззивната жалба за пръв път от касаторката възражение, че процесният запис на заповед е бланков и не е попълнен от поемателя със съдържание съгласно уговореното по каузалното правоотношение и необсъждането му като преклудирано от въззивния съд с обжалвания съдебен акт. Въпроси 7 и 8 са процесуалноправни, обусловили са произнасянето на апелативния съд, тъй като същият не е разгледал служебно горепосоченото възражение и приложението на чл.464 ТЗ. Съобразно разясненията по т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая нормата на чл.464 ТЗ не е от императивен характер, тя не е установена в обществен интерес. Представлява отклонение от правилото по чл.455, респ. чл.535 ТЗ за необходимо съдържание на менителничния ефект като съзнателно по волята на страните се допуска при издаването на менителницата, респ. записа на заповед да не се попълват всички необходими реквизити. Издателят предава подписаната бланкова запис на заповед като поемателят попълва липсващите части съобразно договореното. Тази сделка предполага определено доверие между страните, още повече като се има предвид възможността ценната книга да бъде джиросана. Липсата на реквизити по бланковия ефект към момента на попълването му не се отразява на действителността на ефекта. Следователно произнасянето от въззивния съд в случая не е в отклонение от визираната по-горе задължителна съдебна практика.
Въпроси девет и десет са от материалноправно естество и касаят правните последици на бланковия запис на заповед, те не са били разгледани от въззивния съд, поради което и не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Обусловени са от произнасянето по горепосочените процесуалноправни въпроси, но тъй като по тях не се допуска касационно обжалване, то и последните два въпроса също не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
Разноски не са поискани от ответника и не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1634/20.08.2015г. по в.т.д. № 3318/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: