О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
Гр.София, 08.12.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 564 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.28. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” А. , гр. В. срещу решение № 509/19.01.2009г., постановено по гр.д. № 387/08г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 76/29.02.2008г. по т.д. № 170/07г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против “С”А. и “П”О. иск за обявяване за недействителен на договор за продажба на недвижим имот с нотариален акт № 1* том ІV, рег. № 8* д. № 681/04г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците “П” О. , гр. Б. и “С”А. , гр. Б. оспорват жалбата и възразяват срещу допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, че ищецът /настоящ касатор/ не е доказал материалноправното си качество на кредитор по каузалната сделка – договор за покупко-продажба от 18.10.2001г., както и знанието на длъжника – “С” А. и на неговия съконтрахент за увреждането. Изложени са съображения и че ответникът “С”А. притежава и други имоти на значителна стойност, поради което не е установено дали чрез атакуваната разпоредителна сделка би се затруднило удовлетворението на кредитора. По въпроса за качеството на ищеца като кредитор решаващият състав се е позовал на влязло в сила решение по иск по чл.254 ГПК /отм./ между ищеца и ответника “С”А. , според което издаденият запис за заповед от 18.10.2005г. обезпечава изпълнението по договора за покупко – продажба на селскостопанска продукция от 18.10.01г., но задължението по договора е погасено чрез приемане на престация, различна от първоначално уговорената.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Според касатора въззивното решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС в Решение № 127/14.04.06г. по гр.д. № 36/05г. на ІІ г.о., тъй като е извършена преценка относно съществуването на правоотношението, което легитимира кредитора като ищец. По отношение на приетото разрешение, че отменителният иск е неоснователен поради наличието на друго имущество на длъжника се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с Решение № 2771/26.10.78г. по гр.д. № 1769/78г. на І г.о. Неправилността на въззивното решение се извежда и от несъответствието му с Решение № 422/20.03.00г. по гр.д. № 1469/99г. на ВКС, V го. и Решение № 811/03.07.07г. по гр.д. № 899/06г. на ІV г.о., тъй като съдът бил приел, че длъжникът следва да е осъден да изпълни задължението си към кредитора и не е обсъдено, че разпоредителната сделка е извършена спрямо свързани лица. Така заявените въпроси са обвързани и с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По първия въпрос за извършената от въззивния съд преценка относно съществуването на правоотношението, от което произтича вземането на кредитора, в цитираното от касатора решение на ВКС е прието, че защитата на ответника по иска по чл.135 ЗЗД изключва възражения, основани на прекратяване на договора между кредитора и длъжника. От друга страна, според мотивите на Решение № 1128/18.11.2008г. по гр.д. № 3867/07г. на ВКС, І г.о. съдът, сезиран с иска по чл.135 ЗЗД, може да вземе в предвид единствено влязло в сила решение, с което е отречено качеството кредитор на ищеца. Следователно съдебната практика провежда разграничение между оспорване на качеството кредитор на ищеца в случая, когато възражението е заявено в производството по чл.135 ЗЗД и се основава на правоотношението, което го легитимира като такъв, и в случая, когато е налице влязло в сила решение за признаване на несъществуването на това качество. В инстанциите по същество по настоящото дело изводът за липса легитимация на ищеца като кредитор въз основа на договора от 18.10.01г., е приета за установена въз основа на влязъл в сила съдебен акт по чл.254 ГПК /отм./. По тези съображения не е налице несъответствие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС, респ. противоречие в съдебната практика при решаването на поставения въпрос.
Въпросите за наличието или липсата на друго имущество на длъжника, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори и свързаността на лицата, извършили увреждащата сделка, нямат характер на въпроси от значение за крайния резултат от спора, доколкото решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска е недоказаност на качеството на кредитор на ищеца. Въведеното основание, че апелативният съд в противоречие с практиката на ВКС е приел, че за основателността на иска длъжникът следва да е осъден да изпълни задължението си, не е налице, поради обстоятелството, че аргументи в посочения смисъл не са наведени в обжалваното решение.
Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага неяснота, непълнота или противоречие в правна норма, по която не съществува съдебна практика и произнасянето от ВКС по поставения правен въпрос ще допринесе за прилагането на закона според точния му смисъл. В случая, съществуващата съдебна практика, на част от която се позовава касаторът, изключва приложното поле на касационното обжалване и на второто заявено основание.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 509/19.01.2009г., постановено по гр.д. № 387/08г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: