О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София. 10.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на 28.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търговско дело № 611/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 472/21.05.2009 год. по гр. д. № 533/2009 год. Софийският апелативен съд е отменил решение № 72/14.11.2008 год. по гр. д. № 4342/2006 год. на Софийския градски съд в частта, с която е уважен иска по чл. 226 ал. І КЗ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди на ищцата С от смъртта на баща й – И. С. С. , и вместо него е постановил друго, с което отхвърля иска, предявен от малолетната С. И. С. от гр. С. срещу ЗК “У” АД град С. с правно основание чл. 226 ал. І КЗ за заплащане на неимуществени вреди от смъртта на баща й – И. С. С. , предявен за сумата 40 000,00 лева.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от адвокат К, пълномощник на ищцата.
Касаторът счита, че е незаконосъобразен извода на съда, че ответникът не носи отговорност, поради това, че починалият водач на МПС, виновен за настъпилото ПТП, не е осъществил деликт по отношение на дъщеря си – ищец, поради което не е породено и задължение за застрахователя за заплащане на вреди вместо застрахования. Това противоречи, счита касаторът, на чл. 257 ал. ІІІ от КЗ и чл. 268 от КЗ.
С касационната жалба се прави изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по този текст от закона, се изтъква, че до този момент няма съдебна практика по въпроса, а ВКС трябва да се произнесе относно това, че третите лица също могат да предявяват искове за застрахователно обезщетение по риска “Гражданска отговорност”, тогава когато е виновен роднина по права линия.
Ответникът ЗК “У” АД гр. С. е подала писмен отговор на касационната жалба, като счита, че въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. По въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното решение становище от ответника не е взето.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата има качеството на трето лице и е дъщеря на починалите Н. Х. С. и И. С. С. при ПТП станало на 15.09.2006 год. и настъпило по вина на баща й – И. С. С. , като водач на лек автомобил “Ф” с рег. № С*ъззивният съд приема, че застрахованият водач на МПС, който е виновен за настъпилото ПТП, не е осъществил деликт по отношение на дъщеря си – ищец, поради което не е породено и задължение за застрахователя за заплащане на вреди вместо застрахования. Неговото поведение /на водача на МПС/ – да причини собствената си смърт не е противоправно по отношение на ищцата, и спрямо това лице застрахованият не отговаря съгласно българското законодателство. При процесното ПТП водачът се е самоувредил и е причинил косвено щети на дъщеря си, но тези вреди не подлежат на обезщетяване по застраховака ”Гражданска отговорност”. Аргумент за обратен извод не можело да се направи, счита САС, и от разпоредбата на чл. 268 ал. І т. 2 КЗ. Аналогия на правните аргументи по отношение на иска за обезщетяване на вредите от смъртта на майката, не могат да се правят и по отношение на иска за обезщетяване на вредите от смъртта на бащата, счита въззивния съд.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за отговорността на застрахователя, вместо застрахования, спрямо третите лица, при липса на деликт, но независимо от това няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, или неяснотата в него, когато съществува противоречие в самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. В процесния случай законът е ясен и не се нуждае от тълкуване, и изхождайки от фактите по делото въззивният съд е приел, че не е налице осъществен деликт между застрахования водач на МПС И. С. и неговата дъщеря, и независимо от това, че ищцата е трето лице по смисъла на чл. 257 ал. І КЗ и чл. 265 КЗ, поради това че не е възникнало деликтно правоотношение, то не възниква задължение за застрахователя да обезщети вместо застрахования увреденото лице.
Настоящият състав не споделя довода на касатора, че по материалноправния въпрос по който се е произнесъл въззивният съд липсвала практика, поради което счита, че не е налице сочената от него предпоставка на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 472/21.05.2009 год. по гр. д. № 533/2009 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: