О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
гр. София 23.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6910 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Д. за в. х. с д. и д. за с. х.” [населено място] д., [община], чрез адв.В. К. срещу решение от 21.08.2013 г. по в.гр.дело № 221/2013 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено решение от 05.06.2013 г. по гр. дело № 90/2013 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която са уважени исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ в частта на присъденото обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение за сумата 3 609 лв., заедно със законната лихва от 01.02.2013 г. до изплащането. Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението е поставен правният въпрос – протоколът на комисията, извършила подбора в неоспорените му части от страната съставлява ли годно доказателствено средство, с което съдът е длъжен да се съобрази, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, както и определения на състави на ВКС, постановени по чл.288 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. Н., чрез адв.С. П. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, поради това, че в изложението не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Д. Й. Н. със заповед № 239/03.12.2012 г. на Директора на „Д. за в. х. с д. и Д. за с. х.” [населено място] д., издадена на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението – „специалист социални дейности” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
От фактическа страна е установено, че ищцата е заемала длъжността „специалист социални дейности” в „Д. за в. х.с д. и Д. за с. х.” [населено място] д., обл. М. на основание допълнително споразумение към трудов договор от 09.07.2011 г. Със заповед № 138/12.06.2012 г. на жалбоподателя трудовия договор на ищцата е прекратен на осн.чл.328,ал.1,т.6 КТ, считано от 13.06.2012 г. С влязло в сила решение от 18.10.2012 г. по гр.дело № 794/2012 г. на Районен съд [населено място] уволнението е признато за незаконно и е отменено. След постановяване на това решение ищцата е представила на работодателя удостоверение за придобита допълнителна професионална квалификация – компютърна грамотност и удостоверение, издадено на 18.10.2012 г. от Ю. „Н. Р.” [населено място], според което е завършила висше образование с образователно-квалификационна степен магистър по специалност социални дейности с издадена диплома от 09.10.2012 г. Ищцата е започнала изпълнение на трудовите задължения при жалбоподателя от 26.11.2012 г. Със заповед № 239/03.12.2012 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 03.12.2012 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ, поради съкращение на щата.
Прието е, че на основание решение № 850/12.10.2012 г. на МС на РБ и издадена въз основа на същото заповед № РД-01-864/30.10.2012 г. на Министъра на труда и социалната политика, с която е въведена нова методика за определяне персонала в специализираните институции и социални услуги в общността от Кмета на [община] е утвърдено ново щатно разписание на работниците в „Д. за в. х. с д. и д. за с. х.” [населено място] д., [община] в сила от 01.12.2012 г. Съобразно това щатно разписание за длъжността „специалист социални дейности” са предвидени две бройки, а по предшестващото щатно разписание същите са три.
Съдът е приел, че към датата на прекратяване трудовия договор на ищцата Д. Н. 03.12.2012 г. е било налице реално съкращение в щата относно длъжността, заемана от последната. Според въззивния съд трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 03.12.2012 г., когато на същата е връчена заповедта за уволнение и е постановено изплащане на обезщетение по чл.220, ал1 КТ за неспазен срок на предизвестие.
Прието е, че при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата еднородни длъжности задължително работодателят следва да извърши подбор по установените критерии в чл.329,ал.1 КТ. Възприето е становището, изразено в ТР № 3/ 16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, че извършената от работодателя злоупотреба с правото на подбор при преценка, кой работи по-добре, не е критерий за упражняване на съдебен контрол по отношение на извършения подбор.
Съдът е приел, че в случая подборът е извършен между всички лица, заемащи длъжността „специалист социални дейности”. Прието е, че формата на извършване на подбора е въпрос на преценка на работодателя и доказването му при оспорване на неговото извършване, съответно на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства.
Според въззивния съд проведеният подбор от работодателя в случая е установен с протокол от 03.12.2012 г. на комисия, назначена със Заповед на директора на социалното заведение № 232 от 19.11.2012 г. Въз основа на протокола за подбор е прието за установено, че работниците, които са съпоставени, са оценявани според критериите на чл.329 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прието е, че към протокола не са приложени оценъчни листове за всеки един от участвалите в подбора, като комисията подробно е изложила мотиви защо намира, че по-добре се справят с работата си останалите две служителки. Прието е, че при отчитане на резултатите по критерия образование и квалификация комисията, неотчитайки факта, че ищцата е представила диплом за завършена магистратура е приела, че и трите служителки отговорят на изискващото се за длъжността образование. Прието е, че по критерия стаж и опит комисията е отчела по-големия стаж по специалността на останалите две служителки и поради това е предпочела тях пред ищцата Д. Н.. По останалите критерии-компетентност на работа с потребителите, отговорност, добросъвестност и коректност към специализираната институция и умения за работа в екип комисията е отчела нивото на справяне с работата на ищцата. За същите критерии комисията е изложила мотиви, че в сравнение с останалите две служителки, ищцата не умее да работи в екип, не търси контакт с колектива или колективната работа с останалите служителки. Посочено е обстоятелството, че при предишното прекратяване на трудовия договор на ищцата същата крайно некоректно е изтрила от служебния си компютър цялата деловодна информация свързана с дейността й в дома за стари хора, с което е проявила некоректност към работодателя. С оглед на направените констатации в протокола комисията за подбора е направила предложение на работодателя да бъде съкратена ищцата и с атакуваната заповед трудовия договор е прекратен от работодателя на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата.
Въззивният съд е приел, че извършеният подбор е оспорен от ищцата с исковата молба. Прието е, че от страна на работодателя не са ангажирани никакви други доказателства за установяване законосъобразността на извършения подбор по критериите, посочени в чл.329 КТ. Според съда след като ищцата е оспорила истинността на отразените в протокола констатации работодателят следва да докаже законността на извършения подбор. Приел е, че от съдържанието на представения протокол няма яснота как е формирана оценката на ищцата, което води до невъзможност съда да провери правилността й. Прието е, че липсват индивидуални оценъчни карти, които да позволят да се направи преценка кои работници работят по-добре. С оглед на това съдът е направил извода за невъзможност да се осъществи съдебен контрол върху оценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената трудова функция за всеки един от участниците в подбора. Съдът е приел, че в протокола е възможно комисията да отрази крайните си изводи, като при оспорване законността на подбора работодателят следва да установи как е извършена преценката относно нивото на изпълнявана работа от всеки от служителите. При тези съображения съдът е направил извода за незаконосъобразност на упражненото правото на подбор от работодателя, съответно за основателност на предявените искове с пр.осн.чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ.
По предявения иск с пр.осн.чл.344, ал.1,т.3 КТ съдът е приел, че са налице всички законови предпоставки за уважаването му. Прието е за установено, че ищцата не е работила по друго правоотношение и е доказана основателността на иска за сумата 4181 лв. Според въззивния съд дължимото обезщетение следва да се намали със сумата 572 лв. начислени на ищцата като обезщетение по чл. 220 от КТ, с оглед направеното от жалбоподателя възражение за прихващане от изплатени на ищцата обезщетения по чл.220 КТ. След приспадане на изплатеното обезщетение съдът е приел, че жалбоподателя-ответник следва да заплати на ищцата сумата 3608,60 лв. и решението на районния съд в тази част е изменено.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението. Същият е формулиран хипотетично – т.е. за различна хипотеза от настоящата, поради което съдът преценява, че не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значения за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на касатора е да формулира ясно и точно правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че въпросът не е правен по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК.
Дори и да се приеме, че въпросът е правен, то цитираната практика на ВКС е неотносима към същия въпрос. Жалбоподателят е цитирал решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. С всяко от тях е разрешен правен въпрос, различен от формулирания от жалбоподателя.
С решение № 385/21.11.2011 г. по гр.дело № 129/2011 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК е разрешен правният въпрос трябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни факултети на едно и също висше учебно заведение, които са в рамките на едно населено място.
С решение № 81/05.04.2012 г. по гр.дело № 380/2011 г. на ВКС III г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правният въпрос свързан с критериите за подбор и тяхната оценка, както и за това подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя, извършена чрез нарочна кимисия относно изпълнението на работата на включените в подбора лица. Разрешението на правния въпрос е съобразено с практиката на ВКС, отразена в ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, с която практика се е съобразил и въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. Според цитираната практика преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на работата, че работодателят трябва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото по чл.329 КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да са относими към нормативно регламентираните критерии. Според същото тълкувателно решение точното прилагане на закона към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл.329,ал.1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии, че подборът обхваща всички конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник в него, както и до съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре.
С решение № 351/17.10.2011 г. по гр.дело № 1944/2010 г. на ВКС IV г.о. по чл.290 ГПК са разрешени правните въпроси за това дали е изпълнено изискването за участие в подбора на всички служители, заемащи длъжността”старши митнически специалист” ако към момента на уволнението две от щатните 90 бройки са били свободни и кои са законовите критерии за извършване на подбор.
С решение № 287/16.07.2010 г. по гр.дело № 90/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК, съдът се е произнесъл по правния въпрос дали съдебният контрол на извършения подбор по чл.329,ал.1 КТ обхваща и фактическата преценка на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения, както и по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали законосъобразното извършване на подбора изисква спазване на формална процедура и документиране. С решение № 525/21.06.2010 г. по гр.дело № 1446/2009 г. на ВКС IV г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос за начина по който следва да бъде изпълнено от работодателя предвиденото в закона задължение да извършва подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ. Поради това, че с всяко от цитираните решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК са разрешени правни въпроси, различни от поставения, то същите не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Цитираните определения на състави на ВКС, постановени по чл.288 ГПК са извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1, т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Монтанския окръжен съд по поставения въпрос в изложението от жалбоподателя „Д.за в. х. с д. и д. за с. х. [населено място] д., [община].
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 21.08.2013 г. по в.гр.дело № 221/2013 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 3006/20.09.2013 г., подадена от ответника „Д. за в. х. с д. и д. за с. х.” [населено място] д., [община], чрез адв.В. К..
Осъжда „Д.за в.х.с д. и д.за с. х.” [населено място] д., [община], обл. М. да заплати на Д. Й. Н. от [населено място], [улица] сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: