4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
гр.София, 04.06. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1689 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. В. срещу решение №8414 от 11.12.2011 г., постановено по гр. д. №1078 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „А” въззивен състав, с което е потвърдено решение № ІІ-67-50 от 15.3.2012 г. по гр. д. № 2023 по описа за 2012 г. на СРС, ГО, 67 състав, за отхвърляне на предявените от С. Д. В. срещу Българска национална телевизия искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 7 320 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 18.11.2011 г. до 18.05.2012 г.
Касаторът С. В. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точка първа на чл.280, ал.1 от ГПК по един материалноправен и два процесуалноправни въпроса:
1.Налице ли е нарушение на задълженията от страна на служителя по смисъла на чл.126, т.2, предложение второ от КТ-забрана за употреба на алкохол през работно време, което да обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, след като от доказателствата по спора не се установява по безспорен начин служителят да е употребявал алкохол през работно време?
2.Налице ли е нарушение на процесуалните правила по спор за дисциплинарно уволнение, при което тежестта на доказване е за работодателя, относно следното: приети са писмени обяснения, от чието съдържание е видно, че служителят не признава употреба на алкохол през работно време или явяване на работа в състояние, което му пречи да изпълнява трудовите си задължения, но въпреки приемането на тези обяснения, съдилищата не ги обсъждат в съвкупност с останалите писмени доказателства?
3. Налице ли е нарушение на процесуалните правила, след като пред въззивната инстанция не е прието писмено доказателство/наказателно постановление/, от съдържанието на което е видно , че то е оспорено по реда на ЗАНН и е след датата на представяне на исковата молба по трудовия спор?
Счита, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на цитираната от него практика на ВКС. Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата Българска национална телевизия счита, че решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 460 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на безсрочен трудов договор касаторът е работил като техник на електрически централи и мрежи в Направление „Производствен извънстудиен комплекс”, сектор „АВС и ХЕО” към Дирекция „Техника и технология” на Българската национална телевизия, но е поел с длъжностната характеристика и задълженията на шофьор на специален автомобил. По време на местните избори на 25.10.2011 г. касаторът е бил командирован в [населено място] и в обясненията си е признал, че вечерта на тази дата е изпил значително количество концентриран алкохол/три пъти по сто милилитра мастика/. На следващата сутрин в 6 и 30 часа на 26.10.2011 г. той е започнал работа със служебния специализиран автомобил и е предизвикал леко пътнотранспортно произшествие с такси. В съставения протокол за ПТП е констатирано, че съдържанието на алкохол в кръвта на касатора е 0,86 промила. При тази фактическа обстановка касаторът е бил уволнен дисциплинарно, а съдилищата са отхвърлили предявените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Дисциплинарното уволнение не е наложено заради употреба на алкохол в работно време/ чл.126, т.2, втори фактически състав от КТ/, а поради явяването му на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи/чл.126, т.2, първи фактически състав от КТ/. Употребеното от касатора значително количество алкохол предната вечер е продължило да въздейства на сутринта, което е видно от измерената с дрегер концентрация от 0,85 промила. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл.174, ал.1 от Закона за движение по пътищата предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не е в състояние да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0,5 промила. Ето защо въззивният съд правилно е приел в обжалваното решение, че касаторът се е явил сутринта на 26.10.2011 г. на работа в състояние, което не му е позволявало да изпълнява задълженията си на водач на специализирания автомобил, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.126, ал.2, първи фактически състав от КТ. Първият поставен от касатора въпрос касае употребата на алкохол през работно време, което съставлява друго дисциплинарно нарушение, а не това нарушение, заради което касаторът е бил уволнен. Следователно този въпрос не е относим към спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос на касатора отразява всъщност оплакването му, че работодателят, който носи доказателствената тежест, не е установил безспорно извършването на нарушението. Според касатора обяснението му не е преценено в съвкупност с останалите писмени доказателства. Така формулираното питане касае възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд, поради което не е въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване/ ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.на ОСГТК на ВКС/. Оплакването на касатора е и неоснователно, тъй като в обясненията си той е признал за употребата на алкохол предната вечер, а от констатацията в протокола за ПТП, който се ползва с материалната доказателствена сила на официален документ, е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта е надвишавала 0,5 промила. Високата концентрация на алкохол в кръвта на касатора не се опровергава, а се потвърждава от наказателното постановление, което той е поискал да бъде прието пред въззивната инстанция. Според това постановление кръвната му проба е показала резултат от 0,6 промила алкохолна концентрация. Следователно третият въпрос на касатора също не би се отразил на изхода на спора. Евентуалното приемане на наказателното постановление само би потвърдило извода на въззивния съд за доказаност на дисциплинарното нарушение.
В обобщение следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси не са от значение за изхода на конкретното дело, поради което касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не трябва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 460 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8414 от 11.12.2011 г., постановено по гр. д. №1078 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „А” въззивен състав.
ОСЪЖДА С. Д. В., ЕГН [ЕГН], да заплати на Българска национална телевизия сумата от 460/четиристотин и шестдесет/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: