3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№705
София, 28.10. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 330 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. М. срещу Решение № 202 от 20.11.2009 год. по гр.д.№ 493/2009 год. на В. апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на М. срещу Решение № 12 от 29.04.2009 год. по гр.д.№ 44/2008 год. на В. окръжен съд. С него е бил уважен предявеният от „Г. срещу „Т. К. – в несъстоятелност и И. С. М. иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ за прогласяване нищожността на сключената след началната дата на неплатежоспособност на първия ответник покупко-продажба на недвижими имоти, материализираната с нот.акт № 34 т.VІІІ д.№ 1848/2006 год. на службата по вписванията при Добричкия районен съд. Твърдението на ищеца е, че сумата от 1500 лв. за която общо са продадени трите недвижими имоти, находящи се в с.Овчарово, многократно надвишава тяхната действителна стойност.
За да приемат, че искът е основателен, съдилищата са се позовали на заключенията на назначените по делото експертизи относно стойността на имотите, към датата на сделката. ВТАС е посочил, че към момента на закупуване на сградите, данъчната им оценка е била 10132.20 лв. т.е. 6.75 пъти повече от цената по сделката, а пазарната им стойност – общо 65003 лв. т.е. закупени са за 2.31% от пазарната цена. Като допълнителен аргумент е въвел и това, че несъстоятелния длъжник е закупил сградите около 6 мес. преди това за 6650 лв. Т.е. цена от 1500 лв. е неоправдано ниска.
В изложението (депозирано като молба) по чл.284 ал.3 т.1 ГПК И. М. се позовава на всички основания чл.280 ал.1 ГПК. Сочи, че ВТАС се е произнесъл по три „съществени процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. стойността на полученото при възмездната сделка през подозрителния период; 2. по участието и представителството на длъжника в производството по иска по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ; 3. данъчното кредитно известие поражда вземане за издателя му от „Г..
Първият от въпросите се свързва с противоречиво разрешаване от съдилищата на въпросите относно стойността на имотите. Вторият – неясното процесуално представителство на несъстоятелния длъжник в производството по чл.646 ТЗ, доколкото в настоящето производство е бил назначен особен представител. Третият – значение за точното прилагане на чл.115 ал.3 ЗДДС и развитието на правото, тъй като изводът на съда, че издаденото от „Т. на „Г. данъчно кредитно известие поражда вземане на второто дружество за 17276.48 лв.
Както е прието с т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този материалноправен или процесуалноправен (а не фактически) въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Първият от поставените въпроси е фактически. При произнасянето на съдилищата по искове с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ, преценката е за всяка конкретна сделка и за всеки имот поотделно. Т.е. противоречива практика по правен въпрос не е въведена. Дори преценката относно стойността на имота да е неправилна, това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на факултативния касационен контрол.
С втория от посочените въпроси са релевирани чужди процесуални права, той няма характеристиката на обуславящ, доколкото процесуалното представителство на първия ответник не рефлектира в правната сфера на втория.
Третият от поставените въпроси касае конкретни факти и доказателства по делото. Той няма обуславящо изхода на спора значение, доколкото предмет на доказване/оспорване при иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ГПК е несъответствието между действителната цена на отчуждения имот и цената на която той е продаден.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 202 от 20.11.2009 год. по гр.д.№ 493/2009 год. на В. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.