5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
С., 01.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 108/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] – [населено място], срещу решение № 4073 от 26.07.2010 г. по в. гр. д. № 7540/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Б” състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 16.04.2009 г. по гр. д. № 37729/2008 г. на Софийски районен съд, 76 състав, дружеството – касатор е осъдено на основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ да заплати на М. М. М. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие влошаване на здравословното състояние на ищеца /ексцес/ по повод претърпяно на 27.02.2004 г. пътно – транспортно произшествие за периода от началото на 2007 г. до 20.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.11.2008 г., до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1 000 лв.
Касационната жалба е аргументирана с оплаквания за неправилност на обжалваната част от въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд за наличие на причинна връзка между претърпените от ищеца болки и страдания за процесния период от време и травмите, причинени при настъпилото на 27.02.2004 г. пътно – транспортно произшествие. Според касатора, така приетото разрешение не кореспондира с доказателствата по делото, които сочат, че болките и страданията, предмет на присъденото обезщетение, не са последица от влошаване на здравословното състояние на ищеца във връзка с получените при произшествието телесни увреждания, а са резултат от неправилна медицинска интервенция и предприето лечение по повод на същите. В жалбата се поддържат доводи, че отсъствието на причинна връзка между болките и страданията – от една страна, и получените по вина на застрахования със застраховка „Гражданска отговорност” деликвент телесни травми – от друга, изключва възможността за ангажиране на отговорността на застрахователя на деликвента по правилата на чл.407, ал.1 ТЗ /отм./. Излагат се и аргументи за недължимост на претендираното обезщетение предвид съобразяването на евентуалните бъдещи вреди от ексцес при определяне на първоначалното обезщетение, присъдено с влязло в сила решение по гр. д. № 1674/2006 г. на Софийски градски съд.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което в основната си част приповтаря касационната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание. Касаторът твърди, че същественият за делото материалноправен въпрос – следва ли застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” да отговаря за вреди от влошаване на здравословното състояние на увреденото от застрахования водач лице /ексцес/, ако вредите са произлезли от неправилно проведено лечение и допълнителна медицинска интервенция и са съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението с първоначално предявения срещу застрахователя иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Наред с това, в касационната жалба е наведен довод за отклонение на въззивното решение от практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 993/15.12.2009 г. по гр. д. № 2687/2008 г. на ВКС, І г. о.
Ответникът М. М. М. от [населено място], обл. С., не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да отмени частично постановеното от Софийски районен съд решение по гр. д. № 37729/2008 г. и да осъди ЗК [фирма] да заплати на М. М. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ за претърпени в периода от началото на 2007 г. до предявяване на иска на 20.11.2008 г. болки и страдания от влошаване на здравословното състояние на ищеца /ексцес/ по повод получени при пътно – транспортно произшествие на 27.02.2004 г. травми, решаващият въззивен съд е приел, че дружеството – настоящ касатор следва да понесе отговорност за вредите в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водача, причинил увреждащото произшествие. След анализ на неоспореното заключение на назначената в първоинстанционното производство съдебно – медицинска експертиза, подкрепено с устните обяснения на вещото лице – експерт при преразпита във въззивното производство, въззивният съд е достигнал до извод, че неимуществените вреди, предмет на търсеното с иска по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ обезщетение, се намират в пряка причинна връзка с получените при инцидента на 27.02.2004 г. телесни травми и с оглед на това подлежат на обезщетяване от ответника – застраховател. Съдът се е позовал на категоричното становище на експерта, че търпените в рамките на исковия период болки и страдания се дължат на проявили се във времето усложнения от множеството счупвания, които ищецът е получил при инцидента в областта на опорно – двигателния апарат, и в частност – на усложнения при зарастване на счупената подбедрица и на няколкото фрактури на засегнатия долен крайник, наложили допълнителни медицински интервенции и ново продължително лечение след първоначалната лекарска намеса. В резултат на извършена преценка на доказателствата относно характера, продължителността и интензитета на нововъзникналите вреди въззивната инстанция е приела, че за тези вреди на ищеца се дължи обезщетение в размер на сумата 10 000 лв., определено съобразно установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Изрично е посочено, че така определеното обезщетение не се дублира с обезщетението за първоначално проявилите се след произшествието неимуществени вреди, предмет на обезщетяване с влязлото в сила решение по гр. д. № 1674/2006 г. на Софийски градски съд.
При произнасянето по иска с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ решаващият въззивен състав е преценил като неоснователно възражението на ответника – застраховател за недължимост на претендираното обезщетение поради отсъствие на причинна връзка между понесените в периода 2007 г. – 20.11.2008 г. неимуществени вреди и нанесените при произшествието травми. Изложени са съображения, че причинната връзка е доказана по несъмнен начин чрез съдебно – медицинската експертиза, а събраните в хода на процеса доказателства не обосновават извод новопроявилите се вреди да се дължат на неправилна медицинска интервенция и проведено лечение.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за носене на отговорност по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от влошаване на здравословното състояние на увреденото от застрахования деликвент лице /ексцес/ и обема на тази отговорност, несъмнено е значим за изхода на делото и отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касация.
Недоказано е твърдението за отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС, обективирана в приложеното към касационната жалба решение № 993/15.12.2009 г. по гр. д. № 2687/2008 г. на ВКС, І г. о., релевирано в подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираното решение е постановено по реда и при условията на чл.290 във вр. с чл.293, ал.3 ГПК по повод на спор за обезщетяване на вреди от ексцес на професионално заболяване. Освен, че не разрешава по същество конкретния правен спор, решението е неотносимо към настоящото дело, чийто спорен предмет е свързан с отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в хипотезата на чл.407, ал.1 ТЗ /отм./.
Неоснователно е и позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е осъществено тогава, когато касационното разглеждане на разрешения с обжалваното въззивно решение правен въпрос ще допринесе за преодоляване на неправилна съдебна практика, за промяна на правилна, но нуждаеща се от осъвременяване, съдебна практика или за създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви закони. Отговорът на въпросите дали определени вреди, проявили се вследствие влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, се намират в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования със застраховка „Гражданска отговорност” деликвент и следва ли застрахователят да отговаря за обезщетяването им по правилата на чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, произтича от преценка на конкретни факти и обстоятелства, специфични за всяко отделно дело. С Постановление № 4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС са дадени задължителни за съдилищата разяснения за това, в кои случаи е налице ексцес по смисъла на чл.51, ал.1 ЗЗД и какъв е обема на подлежащите на обезщетяване вреди от ексцес. Съдържащите се в ППВС № 4/30.10.1975 г. разяснения са относими и към споровете по преки искове с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, с които пострадалите при пътно – транспортни произшествия лица търсят обезщетение за вреди от влошаване на здравословното им състояние от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на водача, причинил увреждания на здравето и телесната им цялост. При наличие на задължителна и последователно прилагана от съдилищата практика по материалноправния въпрос, обусловил частичното уважаване на предявения срещу касатора осъдителен иск, касационното разглеждане на делото не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивното решение е съобразено с посочената задължителна практика, а доколко е правилно по същество – с оглед извършената от въззивния съд преценка за наличие на причинна връзка между вредите и нанесените при произшествието травми, е въпрос извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280 ГПК и на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 4073 от 26.07.2010 г., постановено по в. гр. д. № 7540/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Б” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :