4
4
Определение по т. д. № 425/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 425/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№705
София, 30.10.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 425 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение № 555/20.01.2012 г. по гр. д. № 947/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № № 4241/30.05.2011 г. по гр. д. № 2495/2010 г. на Районен съд, [населено място]. С последното [фирма] е осъдено да заплати на Д. Б. А. – С. сумата 20 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 07.07.2008 г., както и 2638,07 лв. лихва за забава и разноски за производството.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с процесуалноправни въпроси, свързани с доказване на обстоятелствата, свързани със сключване на договора, както и с компетенциите на въззиваната инстанция при допуснати нарушения от първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК до извърши доклад и отново да указва на страните кои факти се нуждаят от доказване.
Поддържат се основания по т. т. 1 и т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор подробно и мотивирано поддържа недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне.
По посочения първи процесуалноправен въпрос не е доказано противоречие с практиката на ВКС , постановена по реда на чл. 290 ГПК. Видно от съдържанието на приложените Решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. и решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ВКС, ІV г. о., ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5000 лв. не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно правоотношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделните уговорки или договорът не съдържа всички уговорки, би било допустимо свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора. В конкретния случай, въззивната инстанция е приела, че писменият документ /с наименование разписка/ за предаване на сумата 20 000 лв. от ищцата на представляващия ответното дружество съдържа всички елементи на сключен между страните неформален и реален договор за заем.
Като искането, направено както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд, за допускане на свидетели е било свързано с опровергаване съдържанието на частния документ, изхождащ от страната, в който случай свидетелски показания биха били допустими по чл. 165, ал. 2 ГПК, но само ако са налице и останалите предпоставки, визирани в правната норма. След като ответникът пред първоинстанционният съд е въвел твърдения, че със свидетелски показания ще установява обстоятелства досежно приемане и предаване на сумата и е твърдял, че няма предаване на посочената сума по разписката, то процесуалните норми са били приложени, съобразно вложения от законодателя смисъл и не е налице противоречие с дадените разрешения в цитираните актове на ВКС.
По втория процесуалноправен въпрос, свързан с действия на въззивната инстанция при констатирани от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 146 ГПК да повтори опороченото действие, в това число и да укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, също не е доказано противоречие с практиката на ВКС, приложена към изложението на жалбоподателя. В случая, въззивният съд е приел, че е недопустимо да се разпитват свидетели и по този начин е потвърдил правилността на действията на първата инстанция по повод същото искане. След като според въззивния съд не са допуснати нарушения, които да налагат повтаряне на опороченото действие, не би могло да се изисква и указване отново от тази съдебна инстанция на страните на фактите, които се нуждаят от доказване.
Останалите доводи в изложението по т. 1 са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на доказателствата, на изложени тези и твърдения за недостатъчна мотивираност, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. т. 1 – 3 ГПК.
Поддържаното от жалбоподателя основание за достъп до касационен контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е мотивирано и затова не се дължи произнасяне по него. От друга страна, съгласно постановките на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо позоваването само на част от него. Или след като не е доказана общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не би могло да се счете, че дадените разрешения в представените две решения на Върховния съд са пряко относими към конкретните обстоятелства по настоящото дело, нито може да се направи извод за противоречиво разрешаване на поставения от жалбаподателя въпрос за допустимостта на свидетелските показания и за процесуалните действия на въззивния съд, свързани с доклада по делото.
Изложената фактология по повод въпроса, свързан с т. 3 на чл. 280 ГПК, не би могло да се приеме, че съставлява конкретно формулиран процесуалноправен въпрос , но дори и да се приеме, че такъв правен въпрос е формулиран, то той не е обусловил изхода на делото. Ответникът е търговско дружество, същият е призоваван на адреса на управление, чрез неговия управител, поради което от страната зависи начина, по който ще организира защитата си в производството, за което е редовно уведомявана по процесуалните правила на ГПК.
При този изход на делото не следва да бъдат присъждани поисканите с писмения отговор разноски за ответника по касационната жалба, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 555/20.01.2012 г. по гр. д. № 947/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: