3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София,21.10.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3774/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 812 от 06.04.2013 г. по ч. гр. д. № 912/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пернишки окръжен съд разпореждане от 02.12.2012г. за връщане на подадената от същото дружество частна жалба вх. № 5963 от 05.10.2011 г. срещу определение № 395 от 15.08.2011 г. по т. д. № 416/2011 г. на Пернишки окръжен съд.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно връчване на съобщение до дружеството за внасяне на държавна такса по подадената от него частна жалба. Частният касатор изразява несъгласие с извода, че на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството не е могъл да бъде намерен от длъжностното лице-призовкар, като твърди, че на същия винаги присъства негов служител, както и че през този период именно на този адрес са му били връчвани други призовки и съобщения – факт, който, според него, неоснователно е счетен от въззивния съд като ирелевантен за преценката относно редовността на връчването.
Именно с процесуалноправния въпрос – „Релевантно ли е за делото, че по същото дело е било връчено друго съобщение на управителя на дружеството лично от длъжностното лице по призоваването към ПОС преди разпореждането на съдията за залепване на уведомление, т. е. в периода, когато длъжностното лице по призоваването е трябвало активно да посещава адреса на дружеството, за да намери лице, което да приеме съобщението” – е аргументирано допускането на касационния контрол. Според частния касатор, този въпрос е изключително важен за делото, а и значим от гледна точка за правилното приложение на правната норма на чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като в случая не са били налице определените от закона предпоставки за залепване на уведомление.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] и синдикът на дружеството-частен касатор – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането за връщане на подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 395 от 15.08.2011 г. по т. д. № 416/2011 г. на Пернишки окръжен съд, въззивният съд е приел, че дадените на частния жалбоподател указания в разпореждането на Пернишки окръжен съд от 07.10.2011 г. за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. са били надлежно съобщени на дружеството при условията на чл. 50, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК. Правилността на разпореждането на първоинстанционния съд за връчване на съобщението чрез залепване и пускането му в пощенската кутия е обоснована с удостовереното от страна на длъжностното лице по призоваването, че същото е посетило многократно адреса на управление на дружеството (четири посещения в различно време на деня в периода 11.10. 2011 г. – 24.10.2011 г.), но не е намерило лице, на което да връчи съобщението, тъй като офисът е бил заключен. Като неоснователно решаващият състав е преценил оплакването, че не е бил пуснат екземпляр от уведомлението в пощенската кутия, приемайки обратното за доказано от отбелязването от длъжностното лице по призоваването, имащо характер на официално удостоверяване, обвързващо съда. На последно място, въззивният съд не е споделил и аргумента на частния жалбоподател, че в същия период на управителя на дружеството е било връчено лично друго съобщение по делото, като е счел този факт за ирелевантен за редовността на връчването.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол е ненадлежното заявяване на единственото поддържано от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, „точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване. В случая обаче, с твърдението, че поставеният процесуалноправен въпрос „е значим от гледна точка на правилното приложение на правната норма на чл. 47, ал. 1 ГПК”, частният касатор всъщност е заявил само част от посоченото основание – „точно прилагане на закона”.
Независимо от това, касационното обжалване по така поставения въпрос не би могло да бъде допуснато и поради обстоятелството, че същият няма характеристиката на значим за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Преценката за това, кои факти са от значение за решаването на спора, е относима към правилността на акта, чиято проверка е предмет на вече допуснат касационен контрол, а не на производството по допускането му.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 812 от 06.04.2013 г. по ч. гр. д. № 912/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: