О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
Гр. София, 24.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 22.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2399/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по постъпила частна касационна жалба от Т. С. АД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] /актуално наименование и седалище – ТЕХЕКО Е. АД, [населено място]/, чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2120 от 26.06.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1903/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 01.03.2017 г. по т. д. № 6251/2016 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VІ-20 състав, с което е отхвърлена молбата на ответника – частен жалбоподател за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.
В частната касационна жалба се излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното определение, въз основа на които се претендира неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане до касация е налице позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Прекратяването на дейността на търговец – юридическо лице представлява ли особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК?
Против частната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – С. Е. [населено място].
По нея, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, съставът на АС – София е приел, че с него е извършена необходимата преценка на представените с молбата по чл.64 ГПК доказателства и същото е подробно мотивирано, споделил е направените изводи и е препратил на основание чл.272 ГПК вр. чл.278 ал.4 ГПК към мотивите му. Разглеждайки оплакванията в частната жалба, въззивният съд е посочил, че твърденията на ответника за наличие на особени непредвидени обстоятелства са основани на извършеното прекратяване на дейността на дружеството, считано от 01.08.2016 г., при което са били освободени почти всички негови служители. Респективно, на адреса му на управление не е имало служител, който да получи съдебните книжа. Съдът е приел, въз основа на доказателствата по делото, че тези действия са били планирани предварително от дружеството /с оглед съдържанието на протокол от заседание на СД на Т. С. АД от 29.07.2016 г./, поради което не могат да бъдат квалифицирани като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на закона. Посочил е също, че в качеството си на търговец, ответникът е бил длъжен да организира дейността си по начин, че на обявения в ТР адрес да се намират лица, които да получават адресираните до дружеството книжа.
Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение намира, че касационно обжалване на определението на САС не следва да се допуска. Поставеният от жалбоподателя въпрос не отговаря на законоустановените критерии в чл.280 ал.1 ГПК. Същият е относим към правилността на обжалваното въззивно определение и респективно няма характер на правен, доколкото с него се иска отговор, дали конкретните обстоятелства по делото, съставляващи основанието на искането за възстановяване на пропуснат срок, попадат в хипотезата на правната норма на чл.64 ал.2 ГПК. На този етап по подобен въпрос съдът няма правомощия да се произнася – правилността на съдебния акт може да бъде проверявана от касационния съд, едва след като той установи наличието на основание за допускане на касационно обжалване /т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед поддържаното допълнително основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, следва също да се посочи, че нормата на чл.64 ал.2 ГПК не е неясна, а по тълкуването и приложението й е налице трайно установена съдебна практика, за чието изоставяне или промяна жалбоподателят не доказва необходимост.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2120 от 26.06.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1903/2017 г. по описа на АС – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.