О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 30.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №858/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „И”А. срещу решение №50 от 23.02.2009г по гр.дело № 3725/2008г. на Софийски градски съд , с което в частта по исковете на основание чл. 344 ал. т.1 и т.2 от КТ е потвърдено решение от 30.06.2008г по гр.д.9434/2008г на Софийски районен съд и допълнително е присъдено обезщетение по иска с правно снование чл. 344 ал.1 т.3 от КТ, по трудов спор за законосъобразността на уволнение по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния съд по въпроса кой точно е акта за прекратяване на трудовото правоотношение при връчено предизвестие. Изтъкнато е решение №206/2000 по гр.д. № 617/1998г на ВКС , ІІІ г.о . Според касатора противоречието е в това ,че Софийски градски съд е приел да уважи иск за отмяна на заповедта с констативен характер, без ищецът да е атакувал ревелантия акт , т.е предизвестието,което е същинското волеизявление с правно значение – обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , респ. въпросът да е противоречиво решаван – чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК
Ответника по касация С. В. П. поддържа ,че същински основания за допустимост не са налице, поставения проблем за декларативния характер за заповедта при конкретното уволнение не е противоречиво разрешен . Съображения са развити от адв. Р. М. ,претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІгр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана с представителна съдебна практика на Върховния касационен съд , която практика е последователна по въпроса относно предизвестието като момент , към който се преценява правото на прекратяване на трудовия договор , но решението на Софийски градски съд не е в отклонение от тази практика. Както в решение №206/2000 по гр.д. № 617/1998г на ВКС , ІІІ г.о,така и в обжалваното решение е приет един и същи правнорелевантен момент ,към кайто е преценено съществувало ли е потестаивното право на уволнение и надлежно ли е упражнено то. Момента на прекратяване на трудовия договор с предизвестие е нормативно посочен в чл. 335 ал.2 т.1 КТ и въззивният съд го е съобразил ,не е придадено несъответно на закона значение за заповедта с декларативен характер ,основание за нейното издаване в случая е изтекъл срок на предизвестието. Предмет на иска обаче не е отмяна на предизвестието като едностанно волеизявление, а признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, поради което без значение за съдържателната част на исковата молба и петитума е дали ищецът е посочен предизвестието, или издадената в последствие заповед като акт. Тезата за нередовност на исковата молба при посочване заповедта като обстоятелство по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, съответно за отклонение от диспозитивното начало при разглеждането на тази искова молба , няма опора в закона и в постоянната практика на Върховен касационен съд по трудови спорове за уволнение, не е подкрепена като противоречиво решаван въпрос с цитираното решение по гр.д. № 617/1998г на ВКС и няма никакво отношение към преценката на Софийски градски съд по съществото на конкретното дело .
Следва да се присъдят разноски на ответната страна в размер на 200 лева
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на №50 от 23.02.2009г по гр.дело № 3725/2008г. на Софийски градски съд
Осъжда „И”А. гр. С., кв. Ботунец ,да заплати на С. В. П. сумата 200 лева разноски по делото .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .