Определение №706 от 22.6.2017 по гр. дело №4288/4288 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 706

София,22.06.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №821/2017 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Обединено детско заведение №2 – [населено място], област К., с филиал – [населено място], против въззивно решение №253/03.11.2016 г. по гр.д.№461/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е отменено решение №360/13.7.2016 г. по гр.д.№520/2016 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което са уважени предявените от С. Р. П. от [населено място], област К., против Обединено детско заведение №2 – [населено място], област К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че „Отправеното от работодателя „искане” на обяснения също е представено по делото. Представлява „искане за даване на писмени обяснения” ( л.13 от делото).Работодателят се е позовал на чл.193 КТ.Формулирани са няколко въпроса, както следва:
случая от 21.12.2015г. при който около 18.40ч. сте хваната от служители на МВР- Д. да изнасяте от ОДЗ №2: 1бр.пластмасова бутилка с вместимост 7л. с етикет мин.вода”Д.”, 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост 5л. с етикет мин.вода„Б.”, 1 бр.пластмасова бутилка с вместимост 5 л. с етикет олио” изгрев”, 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост 6л. с етикет мин.вода „Г. б.”, която открита в изчаквалия автомобил на ваш близък – зет ви”.
Поради каква причина сте изнесли тази нафта от ОДЗ№2 [населено място].
Защо на 21.12.2015г. си тръгнахте самоволно от работа, след като ВИ бяха поискани писмени обяснения в по- горе посочения случай в присъствие на лицата Д. И., В. С. и С. Д., като отказахте да дадете някакво обяснение по случая.
Откъде се сдобихте с тази нафта, която сте изнесли в 1бр.пластмасова бутилка с вместимост 7л. с етикет мин.вода”Д.”, 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост 5л. с етикет мин.вода„Б.”, 1 бр.пластмасова бутилка с вместимост 5 л. с етикет олио” изгрев”, 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост 6л. с етикет мин.вода „Г. б.” .
Каква е нафтата, която сте изнесли?
Кой ви помогна за това?
Защо злоупотребихте с гласуваното ви доверие от работодателя?.
Това искане е връчено на П. на 08.03.2016г., за което е направено удостоверяване от нея, за получаването му.
В писменото обяснение, част от досъдебното производство П. удостоверява неизгодни за нея обстоятелства, а именно, че „ била събрала остатъчна нафта през седмицата в бутилки от минерална вода – около 20.00 литра”, която била за изхвърляне „.На 21.12.2015г. около 18.30ч. заедно с И. И. отишли до детската градина, в която работи.Отключила вратата на двора и взела нафтата, която използвала за разпалване на дървета в камината.След като нафтата била натоварена в колата пристигнала полиция.
Домакинът – свидетелката И., установява, че нафтата се налива от нея в две лейки при отиване на работа, предоставя се на помощник – възпитателя, след което помещението се заключва.Тя имала съмнение, че П. краде нафта. Била отказала да даде обяснения, в нейно присъствие и присъствието на учителката .Т. Т.. Заявява, че не и е известно понятието „ остатъчна нафта”.
С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира, че поради противоречия в действията на Работодателя, по осъществяване на процедурата по чл.193 КТ, следва да се приеме, че тя не е проведена редовно.След като, работодателят е предоставил 1 – дневен срок за представяне на писмени обяснения с искането от 08.03.2016г., то констатацията от същия ден за несъгласие на П. да даде обяснения е прибързана.Този отказ и тази констатация, биха породили действие едва след изтичане на 1 –дневния срок.
Като последица от това, дисциплинарното уволнение следва да бъде отменено, без да се преценяват по същество останалите обстоятелства, касаещи извършеното деяние,квалификацията му, като дисциплинарно нарушение и доказателствата за същото.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се поставят следните въпроси:
1.Прилага ли се разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ в случай, че обясненията на работника не са изслушани, поради негова вина – направен отказ на същия да даде такива, който отказ е направен пред трима служители на колектива и надлежно протоколиран ?, 2. Отказът на работника да даде обяснения в процедура по чл.193 КТ може ли да се приеме като негово обяснение и какъв срок от време работодателят следва да изчака да измине след отказа, за да може да наложи наказанието, респ. обвързан ли е работодателят след отказа на работника да даде обяснение и ако е изчакан да изтече дадения срок за обяснение и в същия работникът не даде такива, това води ли до незаконосъобразност на наложеното наказание ?, 3. Въззивният съд има ли правомощия да излиза извън предмета на основанията, посочени като основания за обжалване от жалбоподателя на първоинстанционното решение и същият има ли правомощие без наведени доводи във въззивната жалба и без да са събирани нови доказателства във въззивната инстанция да приеме за установена различна фактическа обстановка извън тази от приетата от първоинстанционния съд ?
Представят се решения на ВКС по чл.290 ГПК, подробно посочени в изложението.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация С. Р. П., посредством процесуалния си представител – адв. Д., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима.
Първият от поставените въпроси отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На касационния жалбоподател следва да се укаже в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 148 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №253/03.11.2016 г. по гр.д.№461/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к.
УКАЗВА на касационния жалбоподател да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 148/сто четиридесет и осем/ лева в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, и делото прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top