Определение №706 от 40156 по ч.пр. дело №749/749 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 706
 
     София, 09.12.2009 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на тридесети ноември  през две хиляди и девета година в състав:
                                              Председател: Таня Райковска 
                                                     Членове: Дария Проданова
                                                                       Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 749      по описа  за 2009  год. за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ЧЕЗ Е. България“АД срещу О. № 443 от 16.10.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 702/2009 год. от П. окръжен съд, с което е потвърдено определението от 02.09.2009 год. по ч.гр.д. № 3752/2008 год. на П. районен съд. С това определение е обезсилена издадената на 11.09.2009 год. по същото дело заповед срещу З. М. Х. за изпълнение на парично вземане в общ размер 4829.80 лв., формирано от неплатена сума за ползвана електроенергия, обезщетение за забава и разноски.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване бланкетно се основава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да бъде формулиран обуславящ процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Сочи се единствено, че е следвало РС П. да му укаже да представи удостоверение за наследници на Х.
Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд, също както и РС П. е приел, че издадената заповед за изпълнение срещу З. Х. не и е връчена.становено е, че тя е починал на 23.02.2003 год. Съставът на П. окръжен съд е констатирал, че смъртта е настъпила преди депозирането от „ЧЕЗ Е. България“АД на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което заповедното производство е било образувано срещу лице, не разполагащо с процесуална правоспособност. Ненадлежното конституиране на страната е счетено за основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и за прекратяване на производството по делото. Поради това е потвърдено определението на РС- П.
Определението, чието касиране се иска, е от категорията на актовете по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Преди всичко, основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е обусловено от наличието на съществен правен въпрос, произнасянето по който би имало значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради липсваща съдебна практика или неясно тълкуване на закона.
По въведения процесуален въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС – напр.: Определение № 352 от 05.11.2008 год. по ч.т.д. № 318/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; Определение № 341/29.10.2008 год. по ч.т.д. № 315/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; Определение № 356/30.12.2008г. по ч.т.д. № 330/2008г. на ВКС-ТК, І отд., Определение № 456/19.12.08г. по ч.г.д. № 487/08г. на ВКС-ТК, ІІ отд., Определение № 485/30.12.08г. по ч.т.д. № 506/08г. на ВКС-ТК, ІІ отд., Определение № 464/22.12.08г. по ч.т.д. № 510/08г. на ВКС-ТК, ІІ отд. В цитираните актове е прието, че в случай на констатирана смърт на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, съдът, издал заповедта за изпълнение, следва да постанови обезсилването и на основание чл.415 ал.2 от ГПК и да прекрати заповедното производство. Т.е. дори да би съществувала неяснота по прилагането на правната норма, тя е преодоляна.
Обжалваният съдебен акт е постановен с съответствие с тълкуването, дадено от ВКС, поради което настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия не допуска касационното обжалване на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 443 от 16.10.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 702/2009 год. от П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 
 
 

Scroll to Top