4
4
Определение по т. д. № 379/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 379/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№706
София, 30.10.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 379 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. А. Б., в качеството му на пълномощник на Б. А. С. , С. Т. С. и Б. С. С., и тримата от [населено място], против въззивно решение № 1774/18.11.2011 година по т. д. № 1049 /2011 г., с което е оставено в сила решение № 6120/20.12.2010 г. по гр. д. № 412/2008 г. на СГС.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, формулиран така: „в тежест на ищците ли е да ангажират доказателства за потвърждаване на законоустновената презумпция, при положение, че ответната страна не е провела успешно обратно доказване на тази презумпция”.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] в писмен отговор счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, съдилищата по съществото на спора, за да отхвърлят предявените искове с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./ са приели, че ищците не са представили доказателства, с които да проведат пълно и главно доказване и да установят по безспорен начин твърденията в исковата молба относно настъпването на процесното събитие при релевираните от тях обстоятелства, и наличието на противоправно поведение от страна на водача на МПС за реализиране на произшествието и неговите последици.
Въззивният съд е посочил, че ответникът е установил, че разглежданото деяние и смъртта на А. Калчева са в следствие на противоправните действия на трето лице – водачът на неидентифицрано моторно превозно средство, което е ударило отзад лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата, и след това е напуснало мястото на инцидента в Р. Турция. Според Софийски апелативен съд, въз основа на събраните доказателства не би могло да се направи по безспорен начин извод за виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил, или липсата на един от тези елементи е довела и до неоснователност на предявения иск.
В същност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Поставеният въпрос, макар и неясно и неточно формулиран е свързан със законовата уредба на вината при деликтната отговорност с оборима презумпция, като противоправното поведение, вредите и причинната връзка между тях се доказват от увреденото лице. Оборването на презумпцията е в тежест на този, който твърди друго, и в случая съдът е приел за доказано въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, че вина за настъпилото събитие има трето, участвало в п. т. п. лице, така както е посочено в оправдателната присъда на съда в Р. Турция, а не водачът на лекия автомобил, м. „Форд Мондео” с рег. [рег.номер на МПС] , както се твърди в исковата молба.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Правилността на изводите на въззивната инстанция по повод въведената законна оборима прецумпия и оборването й от ответника в процеса чрез пълно доказване не може да се преценява в стадия по селекция на касационната жалба, като се зачита и волята на законодателя за ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт. Процесуално недопустимо е отъждествяването им, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1774/18.11.2011 година по т.д. № 1049 /2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: