5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№706
София24.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2805/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 306 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 4573/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, седми състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.д. № 7919/2009 г.. С посоченото решение застрахователното дружество е осъдено да заплати на К. И. Г. и на Г. С. Г. по 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря им Ирена Г. Г., настъпила на 30.08.2007 г. от травматични увреждания, причинени при ПТП на 25.08.2007 г.
К. поддържа доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.187 и чл.195 КЗ и на чл.52 ЗЗД. Твърди, че дори и да се приемат за основателни предявените искове, съдът е следвало да отчете съпричиняването на вредата от страна на пострадалата, която в нарушение на ЗДвП се е возила на мотоциклет без предпазна каска. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове, или връщане на делото за ново разглеждане от АС – София.
Инкорпорираното в жалбата искане за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: „1. Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението с оглед чл.52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това; 2. Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед разпоредбата на чл.154 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от САС в обжалваното решение; 3. Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, то в условията на икономическа криза световна и национална следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по чл.52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне на обезщетенията и 4. Размерът на разноските може ли да надвишава минималния размер установен по НМРАВ, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК”. По въпроси № 1 и 3, свързани с критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, касаторът се позовава на ППВС № 4/1968 г., както и на множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Налице е и позоваване на ППВС № 7/1978 г., но без да е формулиран правен въпрос, относим към предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя при предявен пряк иск.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ, отчитайки одобреното по НОХД № 165/2008 г. на Окръжен съд – Бургас споразумение с виновния за произшествието водач на мотоциклет, както и валидния договор по застраховка ”Гражданска отговорност” съобразно представените доказателства по делото, вкл. и по приложеното наказателно дело.
Отхвърлени са като недоказани възраженията на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не е установено по категоричен начин, че пострадалата се е возила на мотоциклета без предпазна каска. Решаващият състав, позовавайки се на медицинската експертиза, съобразно която всяко едно от получените от пострадалата травматични увреждания поотделно водят до летален изход, е направил извод и за принципната неоснователност на това възражение.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е преценил събраните гласни доказателства и е отчел огромната мъка за родителите от загубата на 16-годишната им дъщеря, като е приел за справедлив определения от първата инстанция размер – по 100 000 лева за всеки един от ищците.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Принципно, въпросите, свързани с приложение на законоустановения принцип за справедливост по чл.52 ЗЗД са значими за всяко дело, имащо за предмет обезщетение за неимуществени вреди. В случая обаче, касаторът не е посочил конкретни критерии, по отношение на които въззивният съд да се е отклонил от цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, което води и до липсата на конкретно поставен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Що се отнася до доводите за намаляване на обезщетенията в условия на икономическа криза/ съдържащи се във въпрос № 3/ те са недопустими, тъй като не са релевирани във въззивната жалба и съответно липсва произнасяне от страна на апелативния съдебен състав. От друга страна, така както са формулирани въпросите под № 1 и № 3, не би могло да обосноват приложното поле на касационно обжалване, тъй като са основани изцяло на оплакванията за неправилност на въззивното решение. При съобразяване на задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето по тези въпроси е недопустимо във производството по чл.288 ГПК.
Независимо от липсата на общата предпоставка за допускане на касация, като недоказано следва да се прецени и допълнителното основание, тъй като определянето на конкретния размер на обезщетенията за неимуществени вреди е в рамките на възложената на въззивната инстанция правораздавателна функция, като съд по съществото на спора. В случая липсват данни за допуснато от решаващия състав отклонение от общите критерии при прилагане на принципа за справедливост, съгласно ППВС № 4 от 1968 г., а определените размери на обезщетения за неимуществени вреди по отделни дела е обусловено винаги от конкретни факти, които са различни по всяко едно от делата.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос по приложението на чл.154 ГПК не е конкретизиран и съответно мотивиран. Дори и да се приеме, че с оглед позоваването на ППВС № 7/ 77 г. от 04.10.1978 г. въпросът касае доказването на валидно застрахователно правоотношение покриващо отговорността на виновния за произшествието водач на МПС и съответно доказателствената тежест в процеса, то в случая липсват данни за отклонение от това постановление. Решаващият състав е преценил събраните по делото писмени доказателства, като е направил извод за наличие на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП, а дали този извод е правилен, това би могло да бъде предмет на самия касационен контрол, т.е. след допуснато обжалване, но не и в производството по селекция.
С оглед неоснователността на искането за достъп до касация, не следва да се разглежда жалбата срещу решението/ с характер на определение/ в частта за разноските. Само за пълнота следва да се отрази, че във въззивното производство не е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищците/сега ответници по касация/ адвокатско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.5 ГПК, съответно липсва произнасяне от съда в тази насока, което обуславя ирелевантността на въпрос № 4.
При този изход на делото и предвид обхвата на приложения към отговора договор за правна защита и съдействие, на ответниците по касация се дължат разноски в размер на 2 670 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 306 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 4573/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, седми състав.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма] да заплати на К. И. Г. и Г. С. Г. сумата 2 670/две хиляди шестстотин и седемдесет/ лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: