1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
ГР. С., 13.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.11.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНЯ ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №6863/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Д. П. срещу определението на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №3473/13 г., с което на осн. чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на същия жалбоподател срещу посоченото в определението въззивно решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.
От данните по делото е видно и касаторът не оспорва, че делото е образувано по два установителни иска за парично вземане: главница в размер на 4 625 лв. и мораторна лихва в размер на 1198 лв. Всеки от обективно съединените искове е с цена под 5 000 лв. / чл.69, т.1 ГПК/, поради което постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК, както е прието в обжалваното определение. Общата сума на двата иска е над 5 000 лв., но от значение за обжалваемостта на въззивното решение е не сборът, а цената на всеки от обективно съединените искове – ТР №1/17.07.2001 г., т.1.
Обжалваното определение е правилно и ВКС на РБ, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №3473/13 г. от 31.05.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: