О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр. София, 10.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.д. № 2598/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4702 от 21.08.2019 г., подадена от Е-САР ООД – в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 175 от 12.07.2019 г., постановено по в.т.д. № 349/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 1039 от 31.12.2018 г., постановено по т.д. № 472/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която като начална дата на неплатежоспособността на Е-САР ООД е определена 20.11.2017 г.
Касаторът релевира оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд не е извършил анализ на цялостното икономическо и финасово състояние на дружеството до момента на откриване на производството по несъстоятелност, не е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и релевираните от дружеството възражения. Счита, че дружеството е осъществявало нормална, обичайна търговска дейност до 31.12.2017 г., което било видно и от съдебно-счетоводната експертиза, чиято задача е била установяване началната дата на неплатежоспособност, потвърдена и от тройната ССчЕ, като към приетата от съда начална дата на неплатежоспособността дружеството не е било нито в състояние на свръхзадълженост, нито на неплатежоспособност, поради което този извод на решаващия въззивен състав намира за необоснован. Твърди, че в хода на съдебното производство е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно недопусната от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза за установяване на икономическото състояние на длъжника при счетоводни баланси за 2016 г. и 2017 г., съобразени с отразените в първичната документация на дружеството стопански операции, правилно класифициране на приходите и разходите на предприятието през отделните отчетни периоди, извършено съобразно правилата на приложимите счетоводни стандарти, което доказателствено средство според касатора е било относимо, допустимо и необходимо. В жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда за доказаност на неплатежоспособността на „Е-САР“ ООД, като се поддържа, че липсва извършен от съда анализ на дружествената счетоводна политика и осчетоводяване на разходите като преки вместо като актив (незавършено производство), които обстоятелства са от значение за изчисляване на коефициентите на ликвидност, а следователно и за преценка на възможността на дружеството да посреща без затруднение изпълнението на текущите си задължения чрез осъществяване на търговската си дейност. Моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и определяне на начална дата на неплатежоспособността на дружеството – 31.12.2017 г., евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) по следните въпроси: 1. Може ли липсата на данни за размера на изискуеми задължения към служители да бъде приравнена по правни последици на доказано изпадане в неплатежоспособност към датата на падежа на най-старото задължение и длъжен ли е съдът служебно да назначи ССчЕ, за да събере данни за размера на тези задължения?; 2. Неплащането на падеж на част от възнаграждения за заплати следва ли да бъде приравнено по правни последици на факт на изпадане на дружеството в неплатежоспособност към датата на падежа на най-старото задължение или съдът е длъжен служебно да съобрази нормата на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ, включително служебно да назначи ССчЕ за установяване броя на служителите с неизплатено трудово възнаграждение и падежа на всяко от тях и дали забавата за заплащане на трудовите възнаграждения надхвърля 2 месеца от падежа, преди да изведе преценка за наплатежоспособност на дружеството към датата на най-старото възникнало задължение за заплати?; 3. Началната дата на неплатежоспособност следва ли да се определи единствено с оглед на най-старото падежирало и неплатено задължение на длъжника към определен кредитор или с оглед цялостното икономическо състояние на длъжника към този момент?; 4. Длъжен ли е съдът при обявяване на неплатежоспособност на дружеството да изложи фактите и обстоятелствата, довели до влошаване финансовото състояние на дружеството, забавено плащане, невъзможност за изпълнение на задълженията към кредиторите, или е достатъчно да приеме, че датата на най-старото падежирало вземане е началната дата на неплатежоспособността на дружеството?; 5. Следва ли при анализиране на финансовите показатели на дружеството, за което се твърдят предпоставки за неплатежоспособност, и при направено във въззивната жалба искане за назначаване на ССчЕ, съдът да допусне експертиза с оглед отговор на въпроса правилно ли са осчетоводявани разходваните парични средства за незавършено производство, съответно – изпаднало ли е дружеството в неплатежоспособност? Длъжен ли е съдът да извърши т.нар. корекционно осчетоводяване на паричните средства, в резултат на което да се установи дали са настъпили предпоставките на чл. 608 ТЗ и да приеме, че дружеството е в неплатежоспособност ?; 6. Следва ли при дадено заключение по ССчЕ, че балансите на дружеството са неверни и при данни за документална необоснованост на счетоводни записвания, съдът, във връзка със засиленото служебно начало и съгласно чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, както и при направено във въззивната жалба такова искане, да назначи експертиза за съставяне на верен счетоводен баланс за целите на обследване наличието на предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ преди да се произнесе по съществото на спора? и 7. Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, респ. – да обоснове преценката си, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност?
Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на съдебни актове на ВКС: решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. и решение № 80 от 08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. – по въпрос № 3; решение № 80 от 08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г., решение № 153 от 23.12.2010 г. по т.д. № 255/2010 г., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., решение № 241 от 21.06.2013 г. по т.д. № 158/2012 г., решение № 199 от 08.11.2013 г. по т.д. № 1819/2013 г. и решение № 99 от 01.07.2014 г. по т.д. № 2193/2013 г. – по въпроси с №№ 4, 5 и 6; както и Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 18 от 10.05.2019 г. по т.д. № 1845/2018 г., решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г., решение № 164 от 30.11.2013 г. по т.д. № 284/2016 г. и решение № 179 от 30.10.2017 г. по т.д. № 1048/2017 г. – по въпрос № 7, поставен в изложението на касатора на основанията за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване и с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) – очевидна неправилност на въззивното решение, аргументирано с твърдяно неправилно приложение на материалния закон, като съобразно нормата на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ съдът не е преценил, че двумесечният срок на законовата презумпция за изпадане на дружеството в неплатежоспособност обуславя датата 20.01.2018 г., а не 20.11.2017 г.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК становище за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество – за основателност на касационната жалба, е изразено от К. М. Н., гражданин на САЩ, чрез процесуалния му пълномощник.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 62, ал. 3 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди решението на съда по несъстоятелността, съдебният състав на Апелативен съд – Варна е приел, че от събраните при инстанционното разглеждане на делото доказателства е установено наличието на предпоставките по чл. 608, ал. 1 ТЗ за обявяване неплатежоспособността на „Е-САР“ ООД, настъпила към определената от Окръжен съд – Варна начална дата – 20.11.2017 г. Относно определянето на началната дата на неплатежоспособност въззивният съд е счел, че то следва да се извърши чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява началният момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните/текущи активи. Спорът по делото по отношение на началната дата на неплатежоспособност въззивният съд е решил посредством приложението на законовата презумпция по чл. 608, ал. 3 ТЗ, а именно, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като въз основа на данните в приетото по делото заключение на първоначалната единична съдебно-счетоводна експертиза с изготвените към него приложения е приел, че към 31.12.2017 г. дружеството има задължения с настъпили падежи към НАП и задължения към свои служители за незаплатени заплати за м. октомври, ноември и декември 2017 г. с падеж на най-старите от тях 20.11.2017 г. Общият размер, посочен в единичната експертиза, включвал и задължения за м. януари 2018 г., поради което съдът е определил същите за последните три месеца на 2017 г. в размер на 29 628.16 лв. съобразно приетото от тройната съдебно-счетоводна експертиза. Изхождайки от липсата на данни по делото какъв е размерът на незаплатените заплати на персонала само за м. октомври с падеж 20.11.2017 г., решаващият състав е констатирал, че въпреки това безспорно се касае за вземания на всички седем служители на дружеството. Съобразил е, че в представената от експерта справка за задълженията към кредитори е посочено, че общият размер на задълженията към доставчици с падеж до 20.11.2017 г. е 3 936.14 лв.; че съществуващото задължение за наем за м. декември 2017 г. е отсрочено по писмено споразумение с нов падеж – 30.01.2018г.; че към 31.12.2017 г. дружеството няма изискуеми задължения по сключените със съдружниците договори за заем, както и изискуеми задължения по сключен договор за банков кредит с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от 26.07.2017 г., като длъжникът е погасявал задълженията си за лихви, а първата погасителна вноска за главница по този договор е с падеж 05.09.2018 г. Последните плащания на дружеството са извършени съответно: от разплащателна сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на 08.11.2017 г., от касата на дружеството на 01.10.2017 г., и от разплащателната сметка в „УниКредит Булбанк“ АД на 24.07.2017 г. Извършено е и плащане на възнаграждения на управителя на дружеството на 09.01.2018 г.
При така установените данни, въззивният съд е заключил, че длъжникът „Е-Сар“ ООД не е оборил презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, доколкото е установено спиране на плащанията на заплатите на всички служители на дружеството за м. октомври 2017 г. с падеж 20.11.2017 г. Според решаващия състав длъжникът не е установил, че към тази дата разполага с парични средства или с ликвидни активи, които могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, с които предприятието да може да посрещне текущите си задължения. Напротив, установено е по делото, че през следващия месец дружеството е предоговорило падежа на задължение за заплащане на наем за м. декември 2017 г., не е платило възникнали публични задължения за данъци и осигурителни вноски, натрупало е и нови задължения към персонала, с оглед на което състоянието на неплатежоспособност към 31.12.2017 г. е прието за безспорно.
За да приеме по-ранна от тази дата, а именно – датата на падежа на задължението за заплащане на трудови възнаграждения към персонала (20.11.2017 г.), въззивният съд е извел извод, че неплащането на падежа на заплатите е видимото проявление на състоянието на неплатежоспособност. Дружеството не е разполагало със средства да изпълни задължението си, като тези затрудненията не са временни, а са поставили началото на трайна невъзможност за разплащане с кредитори, като в следващия месец се натрупват нови задължения. Този извод не се променя и от извършеното плащане през м. януари 2018 г. на задължение към управителя, доколкото на основание чл. 608 ал. 3, изр. второ ТЗ спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти вземания на определени кредитори. С плащането управителят е погасил избирателно частично свое вземане към дружеството.
По тези съображения, въззивният съд е заключил, че началната дата на неплатежоспособността на „Е-САР“ ООД е правилно определена от съда по несъстоятелността.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Поставените от касационния жалбоподател материалноправни въпроси, относими към установената с нормата на чл.608, ал.3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, са фактологично обусловени и съответно обвързани от доказателствата по делото относно икономическото състояние на ответното дружество. Тези доказателства са надлежно преценени от решаващия съд, като е изведен извод за неплатежоспособност на длъжника, както и, че последният не е оборил установената законова презумпция, според която, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори. Въззивният съдебен състав, въз основа на конкретните данни по делото е приел за недоказано от страна на ответното дружество, че е изпълнило задълженията си към свои кредитори, вкл. задълженията си за заплащане на дължими за м.октомври 2017 г. трудови възнаграждения към своите служители, или, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите. Правилността на изводите относно действителното икономическо състояние на длъжника, обосноваващо неплатежоспособност и определянето на началната дата на неплатежоспособност, не попада в обхвата на селективното производство.
Дори и да се приеме, че въпросите, свързани с определянето на началната дата на неплатежоспособност /след конкретизирането им съобразно правомощията на ВКС – т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК/ покриват изискванията на основния селективен критерий, липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС, част от която е цитирана от въззивния съд, частично съвпадаща със съдебните актове, приложени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Непротиворечиво е становището на ВКС, че: Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността; За определяне на началната дата на неплатежоспособността е необходимо да се установи кое спиране на плащанията е израз на трайно, обективно състояние за невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл.608 ТЗ. Решаващият съд е съобразил изцяло тази практика, вкл. и задължителна такава по см. на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./ , поради което не е установена и допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Нормата на чл.608, ал.3 ТЗ не е неясна, непълна или противоречива, а по въпроса кога е налице „спиране на плащанията“ е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от актуализиране. Липсва неяснота и по въпроса, че оборимата презумпция по чл.608, ал.3 ТЗ /наред с тези по чл.608, ал.2 и ал.4 ТЗ/ предпоставя неплатежоспособност на длъжника по см. на чл.608, ал.1, в зависимост от характеристиката на изискуемото вземане. Доводите на касационния жалбоподател, свързани с „падежа на най-старото задължение“, въз основа на които са изведени първите четири въпроса, следва да се преценят като несъответстващи на обективираната във въззивното решение правна воля на съда, тъй като реализираната от състава на АС – Варна преценка е в аспект – доколко спирането на плащанията от 20.11.2017 г. е израз на обективното състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл.608, ал.1 ТЗ.
Предвид мотивите към атакуваното решение и категоричното първоначално заключение на ССЕ, поставените процесуалноправни въпроси не удовлетворяват основния селективен критерий. Дали въззивният съд е следвало да допусне повторна тричленна съдебно-счетоводна експертиза, съобразно доказателственото искане в сезиращата го жалба на „Е-Сар“ ООД, е в рамките на правомощията и съответна преценка на този съд, обективирана в определение от з.з. на 04.06.2019 г. Още повече, че искането за събиране на нови доказателства е пряко съотносимо към датата на свръхзадълженост, а в случая липсва произнасяне по евентуалното искане за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество в хипотезата на чл.742, ал.1 ТЗ. Що се касае до задължението на въззивната инстанция да мотивира решението си, то липсва основание да се приеме, че е допуснато отклонение от практиката на ВКС, на която се позовава касатора.
Касационно обжалване не би могло да се допусне и на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, Очевидно неправилен би бил съдебен акт, страдащ от особено тежък порок, който може да се констатира без необходимост от извършване на касационна проверка за правилността му. Такъв порок би бил налице при прилагане на отменен/изменен закон, или когато законът е приложен в неговия обратен смисъл, или при явно необосновани изводи, изведени в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Твърдението на касатора за очевидна неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.608, ал.1, т.4 ТЗ, не попада в посоченото самостоятелно основание, съгласно посочените критерии. Що се касае до правилността на изведените от АС-Варна изводи във връзка с фактическия състав на предвидената в чл.608, ал.3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, то тази преценка не попада в селективната фаза на касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 12.07.2019 г., постановено по в.т.д. № 349/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: