О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 23.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 355/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Зорница М. – процесуален представител на ищеца К. Д. К. от град М. против въззивно решение от 22.11.2009 г. по гр.д. №411/2009 г. по описа на Окръжен съд – М.
С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила решение от 18.9.2009 г. по гр.д. №312/2009 г. по описа на Районен съд – М. , и е отхвърлен предявения от К. Д. К. против Д. К. К. иск с правно основание чл.82, ал.2 СК/отм./ за заплащане на издръжка по 80,00 лева на месец.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съображенията на касационния жалбоподател за това са следните:
Твърди се, че с въззивното решение е прието, че плащането на издръжка ще съставлява особено затруднение за ответника, като този извод е обоснован единствено с удостоверение от Бюрото по труда, установяващо регистрация на ответника като безработен към датата на заседанието по делото и представено и представено от пълномощника му една в това заседание. Твърди се също така, че съдът не е се е съобразил с факта, че още с исковата молба са били изискани от ответника доказателства, отнасящи се до получаваните от него доходи, за което е било налице указание на съда, но доказателства за това не са били представени. Излага се, че в процесния случай са налице обстоятелства, визирани в чл.190, ал.2 и чл.161 ГПК, а именно, че ответникът е отказал да представи документ, установяващ наличието на доходи, с което е създал пречки за събиране на допуснати доказателства в тази насока.
Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи “Дали може във въззивното производство да се представят доказателства, които са могли да се посочат и представят в срок в първоинстанционното производство в нарушение на чл.266 ГПК ?”.
Като доказателство за противоречива практика се представят ППВС №5/16.11.1970 г. , решение №1639/20.5.1980 г. по гр.д. №572/1980 г. на ВС, ІІ г.о. и решение №912824.4.1972 г. по гр.д. №427/1972 г. на ВС, ІІ г.о.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация Д. К. К., посредством процесуалния си представител – адв. Б е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Твърдяният от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос е съществен за изхода от спора, но въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения.
Представените с изложението решения на Върховния съд, включително и ППВС №5/1970 г. са неотносими към поставения въпрос, тъй като в тях се обсъждат изцяло материалноправни въпроси. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е процесуалноправен и визира разпоредба от действащия в момента ГПК досежно възможността за ангажиране на доказателства във въззивното производство.
В процесния случай въпросът е относно приложението на чл.266, ал.2, т.2 ГПК. Доколкото е налице посочване на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че нормата е формулирана пределно ясно, а именно, че “До приключване на съдебното дирене страните могат за твърдят нововъзникнали след подаване на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях”. Нормата не се нуждае от нарочно тълкуване, а следва да бъде съобразявана с оглед конкретната фактическа обстановка във всеки отделен случай.
По разглежданото дело законът е приложен точно. Представената служебна бележка от А. по заетостта – Б. по труда – М. , удостоверява именно хипотезата на чл.266, ал.2, т.2 ГПК предвид удостовереното в нея обстоятелство, че ответникът по исковата молба е безработен от 09.11.2009 г. Към тази дата срокът за отговор е бил изтекъл, съдебното дирене не е било приключило, а визираното обстоятелство е било налице и от значение за спора.
Останалата част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК представлява навеждане на касационни оплаквания, които могат да се разгледат само, когато е налице допуснато до касационно обжалване въззивно решение.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.11.2009 г. по гр.д. №411/2009 г. по описа на Окръжен съд – М. , по касационна жалба, вх. №1959/29.12.2009 г. подадена от адв. З процесуален представител на К. Д. К. от град М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: