О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
ГР.С., 17.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.05.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №37/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] /О./ срещу въззивното решение на Врачански окръжен съд /ОС/ по гр.д. №634/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Й. Й. срещу касатора по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „директор на банков клон В. – В.”, извършено със заповед от 17.09.10 г., на осн. чл.328, ал.1,т.5 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Поставя като значим за спора и точното прилагане на закона въпроса: има ли работодателят право да определи критериите за ефективно изпълнение на задълженията и може ли преценката за това да бъде направена от работодателя за конкретен период от време, с оглед постигнати конкретни резултати по поставените цели и задачи; може ли съдът да осъществи контрол върху целесъобразността на отнапред поставените от работодателя критерии за ефективна работа. Според касатора въпросът / обързан с изводите на ОС за въведената в банката система за периодично атестиране и неадекватно дългия тригодишен период за преценка на качествата на служителя/ налага тълкуване на закона за изясняване обема и съдържанието на правото на работодателя да прекрати тр. правоотношение на осн. чл.328, ал.1,т.5 от КТ. Затова е налице осн. за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Намира също, че конкретни изводи на въззивния съд противоречат на приложени решения на ВКС по реда на действащия и отменения ГПК. Според касатора тези изводи са необосновани и при формирането им е нарушен процесуалния закон, който задължава съда да обсъди всички относими към спора доказателства в логическата им връзка и съвкупност. Конкретно не е отчетено значението на периодичните атестации, въведени именно с цел да се отчитат качествата на служителите за изпълнение на възложената работа, както и на констатациите за липса на ефективно изпълнение на работата за периода, непосредствено предхождащ уволнението, според посоченото в т.1 от мотивите на уволнителната заповед.
За да уважи исковете въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е мотивирана с посочване на качествата, които според работодателя липсват на служителя за ефективно изпълнение на работата. Липсващите качества са посочени с необходимата яснота и конкретност, съобразени са с изискванията на дл. характеристика и описват трайно и обективно проявено, безвиновно състояние на несправяне с работата. Работодателят обаче не е установил при съдебното оспорване на уволнението по несъмнен начин посочената в заповедта липса на качества. Изложени са подробни съображения за неустановеност на посочените в четирите точки на заповедта конкретно липсващи качества.
Поставените въпроси и оспорените изводи са от съществото на спора, а доводите във връзка с тях сочат на необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение като осн. по чл.281,т.3 от ГПК, за което ВКС не се произнася в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни по цел и предпоставки от тези по чл.281,т.3 от ГПК и не съвпадат с нито едно от тях – ТР №1/19.02.10 г.
Относно предпоставящата уволнението липса на качества и установяването й в процеса, въззивното решение съответства на практиката на ВКС по реда на ГПК, отм. и на тази по чл.290 от ГПК. В представените решения на ВКС по гр.д. №1862/03 г. и гр.д. №55/04 г. на трето г.о. е посочено, че работодателят преценява във всеки конкретен случай дали на работника или служителя липсват конкретни качества за изпълнение на възложената работа; липсващите качества следва да са ясно и конкретно посочени в заповедта за уволнение. Те следва да са съобразени с дл. характеристика и да сочат на неспособност на служителя да изпълнява ефективно възложените му тр. задължения, като трайно обективно състояние. Същото е прието и в практиката по чл.290 от ГПК – напр. Р по гр.д. №1730/09 г. на трето г.о.
В Р по гр.д. №1611/09 г. на четвърто г.о. е прието още: Върховният касационен съд намира, че в тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества. Доказването на отрицателните факти „липса на качества“ се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях.
Или въпросите за характера на липсата на качества / като използвана от закона квалификация/, за начина, по който следва да бъде проявена, преценена и описана в заповедта и за тежестта на доказване при съдебно оспорване на извършено на това основание уволнение е решен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС, вкл. по чл.290 от ГПК. Наличието на такава практика по въпросите изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, още повече, че поставеният в контекста на това основание въпрос е неточно формулиран спрямо изводите на въззивният съд. ОС не е отрекъл правото на работодателя да извърши преценка за липсата на качества на служителя, вкл. за конкретен период и за конкретни резултати, но е приел, че при оспорване на извършеното заради такава липса уволнение следва да я установи в конкретността й като трайно обективно състояние, по несъмнен начин.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №634/11 г. от 11.10.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: