5
5
Определение по т. д. № 368/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 368/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№707
София, 30.10.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 368 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма] , [населено място] срещу въззивно решение № 498 9.12.2011 г. по в. т. д. № 1190/2011 г. на Великотърновски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 118/15.07.2011 г. по гр. д. № 846/2010 г. на Районен съд, [населено място], с което жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 23885,04 лв., съставляваща стойност на доставена, но незаплатена стока по 3 бр. фактури, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2 225,88 лв. обезщетение за вреди от забава в плащане на цената по посочените фактури.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, като е маркирал в шест точки: 1/следва ли съдът да указва на страните относно кои факти и обстоятелства не сочат доказателства?; 2/ следва ли съдът да обсъди в решението си всички направени от страните възражения?; 3/следва ли съдът да се мотивира защо кредитира една група доказателства и защо игнорира друга група доказателства?; 4/каква е доказателствената сила на свидетелските показания?; 5/ с какви доказателствени средства следва да бъде доказано действието, респ. бездействието на длъжника?; 6/ каква е доказателствената сила на издаден и влязъл в сила индивидуален административен акт?
Маркирани са основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК и се сочи, че тези въпроси са били разрешени в противоречие с ТР № 1/2001г. на ВКС, както и че въпросът по т. 6 е от значение за точното прилагане на материалния закон – ЗДДС.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По отношение на поставените процесуалноправни въпроси от т. 1 до т. 5 вкл. не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, така поставените въпроси съдържат своя отговор в процесуалните норми на новия ГПК, приложими към конкретния правен спор, а и жалбоподателят не е обосновал по какъв начин, според него, тези процесуални норми не са били приложени от въззивната инстанция, съобразно вложеното им от законодателя съдържание, нито е посочена съдебна практика в която да е предложено разрешение, различно от това във въззивното решение. Всъщност изложеното в тези въпроси, съставлява позоваване на процесуални нарушения, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Но дори и да би се приело, че жалбоподателят е формулирал правни въпроси от процесуален характер, то той не е доказал някое от посочените в т. 1 и т. 2 на визирания текст основания. Позоваването общо на Тълкувателно решение № 1/2001 г. не съставлява мотивиране на основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК, не само защото тълкувателното решение е съобразено с вече отменен процесуален закон, неотносим към конкретния спор, предвид предявяване на иска през 2010 година, но и защото не е обосновано по отношение точно на кой въпрос е налице противоречие на обжалвания съдебен акт с разрешението по конкретна точка от тълкувателното решение.
Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК /отм./, нито с процесуалните норми на приложимия процесуален закон.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, свързано с въпроса по т. 6 от изложението, жалбоподателят не е доказал основание за допускане на касационно обжалване. Въведено е твърдение за произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, засягащ административното правораздаване, тъй като споровете между страните са се концентрирали до правото на едно регистрирано по ЗДДС лице да иска приспадане на данъчен кредит за конкретна облагаема доставка, и за връзката при евентуално отказване на правото на приспадане на данъчния кредит от данъчните органи между поведението на доставчика по сделката /доказване на действие или бездействие/ и конкретните клаузи от договора. Налице е различен предмет на правораздаване между гражданските и административните съдилища, и оттук същностната разлика между практика , формирана по административни спорове и по гражданскоправни, и при констатирано различие в приложението на едни и същи материалноправни норми, не би могло да бъде преодоляно по пътя на чл. 280, ал. 1 и следващите, вкл. и чрез постановяване на решение по реда на чл. 290 ГПК, а единствено по чл. 124, ал. 2 от ЗСВ, пред каквато хипотеза не сме, тъй като касаторът не е доказал наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос от върховните съдилища.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред /отсъствие на съдебна практика/, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. В тази връзка, жалбоподателят /касатор/ не въвежда като основание липсата на практика /предпоставка за първично определяне по тълкувателен път на действително съдържание на правната норма/, нито обосновава конкретно кое налага допускане на касационно обжалване по приложно поле по посочената разпоредба /евентуално изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго/, нито в какво ще се изрази конкретното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 498 /9.12.2011 г. по в. т. д. № 1190/2011 г. на Великотърновски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: