5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 07.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2052/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], [община] против определение № 746 от 01.04.2014 г. по ч. гр. д. № 913/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Благоевградски окръжен съд определение № 61 от 07.01.2014 г. по гр. д. № 110/2013 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявения от дружеството-частен касатор срещу „Захаридис В. ту Г.”, гръцко дружество и [фирма], [населено място], [община] иск с правно основание чл.440, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът [фирма], в качеството му на длъжник по изп. д. № 811/2012 г. на ЧСИ Ш. Дервиш, рег. № 796, взискател по което е „Захаридис В. ту Г.”, не е собственик на подробно описаните движими вещи (машини и съоръжения) – обект на принудително изпълнение по това дело.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК с твърдението, че същият е в противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 8/2103 г. на ОСГТК, тъй като решаващият състав е следвало да преценява допустимостта на иска, изхождайки от правния интерес, а не от въпроса за липсата или наличието на владение върху процесните вещи и да съобрази обстоятелството, че постановеното от Благоевградски окръжен съд по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК решение по в. ч. гр. д. № 799/2012 г. са проверени само процесуалните действия, а не принадлежността на правото на собственост и поради това същото не представлява акт, подлежащ на отмяна по чл. 303 ГПК.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, допускането на касационното обжалване на въззивното определение се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. Според частния касатор, въпросът „Изключват ли се специалните искове по чл. 440 ГПК от дадените с Тълкувателно решение № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешения за отрицателните установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК или си кореспондират” е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – посоченото тълкувателно решение, а въпросът „за разрешаването на спора за собственост” е решен в противоречие с незадължителната практика – определение № 84 от 07.10.2009 г. по т. д. № 722/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. Освен това, с оглед обстоятелството, че Тълкувателно решение № 8/2013 г. е постановено след цитираната в обжалваното определение практика и предвид констатираната от самия въззивен съд нужда от касационна проверка на неговия акт, е обоснована необходимостта от произнасяне от ВКС по ред на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „дали ТР № 8/13 г. кореспондира и със специалния иск по чл. 440, ал. 1 ГПК или за същия следва да се прилага правилото за отсъствие на владение, без оглед разрешаването на материалния спор в производството по чл. 435, ал. 4 ГПК”.
Ответниците по частната касационна жалба – „Захаридис В. ту Г.”, гръцко дружество и [фирма], [населено място], [община] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма], [населено място], [община] срещу „Захаридис В. ту Г.” и [фирма] иск чл.440, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът [фирма], в качеството му на длъжник по изп. д. № 811/2012 г. на ЧСИ Ш. Дервиш, рег. № 796, взискател по което е „Захаридис В. ту Г.”, не е собственик на подробно описаните движими вещи – обект на принудително изпълнение, въззивният съд е приел, че същият е недопустим, тъй като не е налице една от задължителните предпоставки за неговата допустимост – вещите да се държат от длъжника, а не от третото лице. Изводът, че към момента на насочване на принудителното изпълнение върху процесните машини и съоръжения и извършването на опис на същите, тези движими вещи са били в държане не на длъжника [фирма], а на ищеца [фирма], е направен въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. и с оглед съдържащото се в поправената искова молба на самия ищец признание за упражнявана от него фактическа власт върху вещите. Застъпеното от решаващия състав становище, че искът по чл. 440, ал. 1 ГПК защитава само невладеещото/неупражняващо фактическа власт трето лице е аргументирано и с формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК задължителна практика на ВКС – определение № 562 от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 365/2011 г. на І г. о.; определение № 522 от 23.09.2010 г. по гр. д. № 380/2010 г. на ІV г. о. и определение № 610 от 20.10.2009 г. по ч. т. д. № 589/2009 г. на ІІ т. о. Въззивният съд е взел предвид, че в Тълкувателно решение № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е приета широка допустимост на отрицателните установителни искове за собственост, но е преценил, че дадените с него разрешения не следва да бъдат прилагани към специалните искове по чл. 440 ГПК, уредени с цел да предвидят особена защита на невладеещото/неупражняващо фактическа власт трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Неоснователно е твърдението на касатора за противоречие на въззивния акт с Тълкувателно решение № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС. В същото е приета принципната допустимост за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, а не само в изрично предвидените в закона случаи, стига обаче да е налице правен интерес за ищеца от това. Софийски апелативен съд е преценил, че предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск за собственост е недопустим именно поради липса на правен интерес за ищеца, произтичаща от отсъствие на специалното изискване, изведено от разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, ищецът да не е във владение на вещта. Този извод е изцяло в съответствие с практиката на ВКС, обективирана както в цитираните от въззивния съд определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, така и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 57 от 16.09.2013 г. по т. д. № 929/2011 г. на ІІ т. о., според която третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението върху вещта, ще има нужда и съответно правен интерес от защитата по чл. 440 ГПК, само ако имотът се държи от длъжника и това прави възможно извършването на надлежно изпълнение спрямо него.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по втория поставен от частния касатор въпрос. Този въпрос няма характеристиката на обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният акт не съдържа произнасяне по него. В обжалваното определение съдът не се е произнасял по „разрешаването на спора за собственост”, тъй като поради приетата недопустимост на претенцията изобщо не се е стигнало до разглеждането на спора по същество, при което би бил разрешен въпросът за собствеността. Ето защо, не следва да се обсъжда и твърдяното противоречие в съдебната практика, което в случая е и недоказано, предвид факта, че представеното от частния касатор определение на ВКС, освен че е неотносимо (с него е оставена без разглеждане молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК), но и липсват данни да е влязло в сила.
Що се отнася до въпроса „дали ТР № 8/13 г. кореспондира и със специалния иск по чл. 440, ал. 1 ГПК или за същия следва да се прилага правилото за отсъствие на владение, без оглед разрешаването на материалния спор в производството по чл. 435, ал. 4 ГПК” – произнасянето по този въпрос е извън правомощията на настоящия състав, а е от компетентността на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, постановили посоченото тълкувателно решение.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 746 от 01.04.2014 г. по ч. гр. д. № 913/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: