Определение №707 от по гр. дело №167/167 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 707
София, 07.07.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и деветата година, в състав:
 
                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                    ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 167 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Я. В. М. с адрес в гр. Д., чрез процесуалния й представител адв. Б, против въззивното решение № 264 от 26 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 105 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г., с което е отменено решение № 113 от 16 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 366 по описа на районния съд в гр. Д. за 2007 г. за отхвърляне на предявените искове по реда на чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.) и по чл. 21 от Семейния кодекс и вместо него е признато за установено по отношение на касаторката, че А. Г. А. притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото показанията на свидетелите са селективно подбирани, без да се вземат предвид показанията на дъщерята на страните, а и на други свидетели, че касаторката е работела по изграждането на създадения обект; не е установено, че парите за закупуване на имота са дадени от майката на ответника; имотът в гр. Д. е придобит поради работата му в дружеството; изразходваните за обекта суми са значителни за сам човек; фактът на закупуване не се оспорва, но не е установено, че ищецът е получил средства, които да са дадени по време на фактическата раздяла между страните. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т.1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, който е решаван безпротиворечиво от съдилищата, като практиката по чл. 188 ал. 1 от ГПК (отм.) е изключително богата, а по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК от значение за точното прилагане на закона е, че съдът изгражда своите изводи не само на отделните факти, но и от връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита. За последното твърдение се представя решение № 189 от 14 юли 2005 г. по гр.д. № 2* по описа на ІV ГО на ВКС за 2003 г. Сочат се освен това и решение № 752 от 18 ноември 1988 г. на ІІІ ГО на ВС и решение на ВАС.
Ответникът А. Г. А. от с. К., обл. Добрич, чрез процесуалния си представител адв. Л, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че жалбата не е допустима до касационен контрол, защото не е ясно по коя практика на ВКС атакуваното решение е влязло в противоречие; жалбата е и неоснователна, защото имотът е бил закупен по време на фактическата раздяла между страните; установено е, че между съпрузите след 1990 г. не са съществували отношения и намерения, обосноваващи наличие на съвместен принос. С друг писмен отговор, представен от адв. М, се сочи, че не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол по чл. 280 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че най-късно в края на 1990 г. страните по делото се разделили и след това бащата на ищеца му дал пари за закупуване на процесния имот, като сумата била дадена лично на него; след прекратяване на брака между страните постройката в имота била съборена и на нейно място бил издигнат друг обект; в закупуването на имота са вложени лични средства на ищеца, макар това да е сторено по време на брака на страните, а последващи събирания между страните не могат да променят статута на имота; участието на касаторката в построяването на сградата би могло да породи облигационни отношения между страните.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът не е успял да формулира ясни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да бъдат преценени от съда по критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК, макар да сочи, че е налице съществен материалноправен и съществен процесуалноправен въпрос. Доколкото извличането на значим въпрос е допустимо изобщо при основополагащия принцип на диспозитивност в гражданския процес, поставен е един проблем – кои доказателства следва да се вземат предвид от въззивния съд при изграждането на изводите му. В тази насока касаторът е посочил, че търси допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, но е посочил и съдебно решение, което пък може да се подведе под хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Съобразно представеното решение на ВКС, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства по делото, както и техните взаимовръзки. По този начин е постъпил и въззивният съд, като е съобразил гласните доказателства по делото, което е напълно допустимо в рамките на доказването на иска по чл. 21 ал. 1 от Семейния кодекс. Предвид вида на предявения иск и предмета на доказване, съдът е съобразил именно относимите обстоятелства, съдържащи се в гласните доказателства. Ето защо решението не е постановено в противоречие с установената съдебна практика. Не е налице и причина, която да налага тази установена съдебна практика да бъде променена, за да се счете, че касационното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Касаторката не излага съображения защо представя решение № 752 от 18 ноември 1988 г. на ІІІ ГО на ВС. Според приетото в това решение, съдът излага мотиви в решението си, за да може да се разбере какво приема за установено и защо приема иска за основателен в определен размер. Касационният съд намира, че представеното решение не води до извода за наличие на основание за допускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол, защото мотиви по изводите на съда са изложени. По представеното решение на ВАС съдът няма да вземе становище, тъй като преценката в процедурата по чл. 280 от ГПК се извършва само спрямо разрешения, дадени по граждански дела, а не и по такива от административен характер.
На последно място, от касационната жалба и изложението към нея не е ясно каква е безпротиворечивата практика, която касаторката твърди във връзка с основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Значим въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, не е посочен, нито пък са посочени съдебни решения, от които евентуално да може да се съди за поставен проблем. Ето защо касационният контрол не може да бъде допуснат и по този текст.
Ответникът не претендира присъждане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 264 от 26 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 105 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top