О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 30.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №870/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийскиа г. п. , срещу решение от 30.01.2009г по гр.дело № 1852/2007г. на Софийски градски съд , с което след отмяна първоинстанционното решение по гр.д. № 3213/2006г на Софийски районен съд е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, по иск на П. И. Г. на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ . В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че Софийски градски съд се е произнесъл по съществени въпроси на материалното право във връзка с основанието на търсената отговорност и несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай,поради завишаване,. Поставя се и въпросът за причинната връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ ,с оглед приетия от съда злепоставящ характер на повдигнато обвинение за действие , което не е престъпление. Без да се излагат съображения се поддържа, че постановеното в обжалваното решение е в противоречие с Тълкувателно решение № 3/2004г на ОСГК, основание за допускане на касационна проверка по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Поставения въпрос се свърза оплакването ,че въззивния съд не е преценил правилно липсата на причинна връзка между неимуществените вреди и обвинението ,че е завишил размера на обезщетението.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа позоваване на Тълкувателно решение № 3/2004г на ОСГК на Върховния касационен съд , което тълкувателно решение СГС е съобразил изцяло в конкретния случай, при безспорно установени предпоставки за отговорност на Прокуратурата по иска на основание чл. 2 от ЗОДОВ. Размерът на обезщетението е определен съобразно обсотятелствата по делото , при изследване на релевантните за това факти и с оглед константното в практиката разбиране , че неимуществените вреди са индивидуално определяеми .
Присъждането на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД е въпрос , изяснен в задължителната практика на Върховния касационен съд и не се касае за неяснота в закона , подлежаща на тълкувателно изясняване. При постановяване на обжалваното решение са съблюдавани критериите за определяне на обезщетение по справедливост не се касае за противоречиво прилагане на правната норма. Същото съображение се отнася и до основанието на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ. Повдигането на обвинение спрямо гражданин и последващо прекратяване на производството поради това ,че липсва престъпление, засяга неимуществената му сфера. Действително въпрос на конкретно доказване е в каква насока и в каква степен ,но вредоносното въздействие не е функция, отражение от разгласяването на обвинението, както Прокуратурата поддържа . В тази връзка изводът за наличие на вреда ,която е в причинна връзка с повдигнато обвинение за действие , което не е престъпление ,е изграден по доказателствените правила , има изложени мотиви кои вредоносни последици се отнасят към състава на чл. 2 т.2 от ЗОДОВ . Щом обстоятелствата са съобразени и обсъдени в съответствие с константната за тези дела практика на Върховния касационен съд, постановяването на различни по размер обезщетения и приемането на различни по обем вредоносни последици за конкретните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не са такъв довод и общите, бланкетни касационни оплаквания за неправилно интерпретиране на доказателства. Атакуваното решение не поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД, нито по въпроса кои вреди са преки , тъй като въззивният съд е приложил указаните в задължителната практика критерии при определяне на обезщетението по размер и общите правила за установяване на причинната връзка като елемент на фактически състав.
Ето защо Върховен касационен съд не приема довод за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 30.01.2009г по гр.дело № 1852/2007г. на Софийски градски съд ,ІІв състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .