О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
гр. София, 19.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 39/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на М. С. К. и Е. Р. Г. срещу решение № 139 от 29.09.2014 г. по гр. дело № 322/2014 г. на Апелативен съд –В..
Ответникът по касация – Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] поддържа становище за липсата на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация – Т. М. К. чрез особения си представител адвокат В. С. поддържа становище за допустимост на касационните жалби.
Ответникът по касационната жалба на Е. Р. Г. – М. С. К. поддържа, че по отношение на жалбата на Е. Р. Г. са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
По касационната жалба на М. С. К.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Апелативен съд – В. е потвърдил решение № 727 от 15.04.2014 г. по гр. дело № 1171/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е уважен искът на Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] по чл. 66, ал. 5 СК и е прието за установено, че М. С. К., извършил припознаване със заявление № 190812050Д/23.12.2012 г. по опис на [община], не е баща на детето Т. М. К., родено от майка Е. Р. Г., както и в частта, с която жалбоподателят К. е осъден да заплати разноски по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства – констатирал е, че детето Т. М. К. е родено на 04.10.2012 г., произхожда от майка Е. Р. Г., която след раждането му е обяснила пред персонала на болничното заведение, че със съжителстващия с нея мъж П. П. П. и биологичен баща на детето имат още три деца и не могат да се грижат за новороденото, като е изразила желание да го остави за осиновяване. В мотивите на решението си апелативният съд е изложил още, че при изписването на Е. Г. от отделението същата променила желанието си и си тръгнала с бебето, което няколко дни след това не било открито в дома й, било „на гости” при М. К. според обясненията на майката пред социалните работници, където било намерено и спрямо него били предприети спешни мерки за закрила, а на 23.12.2012 г. било припознато от ответника К., който бил вписан като негов баща в акта за раждане. Въззивният съд е констатирал, че за изясняване на въпроса за биологичния произход на детето Т. К. от М. К. ищецът е поискал и съдът е допуснал Д. експертиза, която не е била изготвена, тъй като ответникът не се е явил и не е дал генетичен материал за изследването. В решението си апелативният съд е развил съображения за основателност и доказаност на иска, обосновани с позоваване на всички данни по делото – поведението на майката на детето, внезапната промяна в решението за осиновяването му и предаване на детето на трето лице „на гости”, незабавно след изписването му от родилното отделение, различната културна и социална среда на майката и припознаващия и липсата на каквато и да била общност помежду им, липсата на категорично заявено становище от ответника, че е биологичен баща на детето и напротив поддържаната от него позиция, че това е без значение за делото. В мотивите е отразено, че ответникът М. С. К. без основателна причина не се явил и не е дал материал за изготвяна на Д. експертиза, като така е създал пречки за събиране на това доказателство, необходимо за установяване на биологичния произход на детето. Въззивният съд е приложил чл. 161 ГПК и е приел за доказан по делото факта, че ответникът М. С. К. не е биологичен баща на детето Т. М. К..
В приложението към касационната жалба са поставени следните въпроси: „1. Задължителна предпоставка за действителността на припознаването ли е наличието на биологичен произход между дете и припознаващия го?”; „2. При иск с правно основание чл. 66, ал. 5 от СК, липсата на установена по делото биологична връзка между дете и припозналия го родител, самостоятелно основание ли е за уважаване на иска?”; „3. Необходимо ли е ответникът по иск с правно основание чл. 66, ал. 5 от Семейния кодекс да указва съдействие на ищеца, включително да предостави генетичен материал, с оглед доказване основателността на иска?”; „4. Задължителна предпоставка за уважаване на иск по чл. 66, ал. 5 от Семейния кодекс ли е извършването на Д. експертиза, респективно установяването на биологичния произход на припознатото дете? Може ли съдът да уважи иска само на база доказателства като удостоверение за раждане, свидетелски показания, признания на страните и установен интимен контакт?”; „5. Отказът за предоставяне на сравнителен материал за изготвяне на Д. експертиза предпоставя ли автоматичното прилагане на разпоредбата на чл. 161 от ГПК?”.
Първият и вторият от цитираните въпроси са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като жалбоподателят поддържа противоречие на мотиви на апелативния съд с разрешения в ППВС № 5/1978 г. от 21.02.1979 г. Въззивният съд при мотивиране на решението си не е допуснал противоречие с разясненията в ППВС № 5/1978 г. от 21.02.1979 г., т. 4, тъй като Пленумът е приел, че предмет на иска за съдебно оспорване на припознаването е установяване несъществуване биологичен произход от припозналия. При определяне предмета на спорното право /основанието на иска/ апелативният съд се е съобразил с това правно разрешение. Част от мотивите на цитираното ППВС, на които се позовава касатора засягат хипотеза различна от настоящата, оборване на презумпцията по чл. 31 СК, обн. ДВ, бр. 23/22.03.1968 г., отм. Поради това с позоваването на ППВС № 5/1978 г. от 21.02.1979 г. касаторът не е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Трябва да се има предвид още и това, че първият от цитираните въпроси не произтича от правни разрешения на въззивния съд, който не е разглеждал „действителността на припознаването”, а неговото оспорване – иск по чл. 66, ал. 5 СК. Когато общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не е въведено с оглед на приети от въззивния съд правни разрешения липсват предпоставки за допускане на касационен контрол / в този смисъл касаторът не е съобразил разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с цитираните въпроси жалбоподателят не е обосновал предпоставки за допускане на касационен контрол.
Останалите въпроси /трети, четвърти и пети по реда на цитирането им по-горе/ страната свързва с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като поддържа, че противоречиво се разрешавали от съдилищата въпросите относно разпределението на доказателствената тежест при искове по чл. 66, ал. 5 СК и относно необходимостта от извършване на Д. експертиза. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са цитирани мотиви от обжалваното решение във връзка с приложението на чл. 161 ГПК и са изложени разрешения от други съдебни актове – решение по гр. дело № 152/2009 г. на Апелативен съд – Б., решение по гр. дело № 437/2013 г. на Окръжен съд – Русе, решение по гр. дело № 399/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград. По посочените въпроси касаторът не е обосновал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Цитираните решения на Апелативен съд – Б., Окръжен съд – Русе и Окръжен съд – Благоевград не съдържат данни за влизането им в сила. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 3 не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на съдебна практика по същата разпоредба – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Неустановяването на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, в случая на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване. Самите въпроси за необходимостта от представяне на генетичен материал от ответника за доказване на иска, извършването на Д. експертиза със същата цел, последиците от отказа да се предостави сравнителен материал за изготвяне на Д. експертиза са фактически, като относими към юридически факти, от които произтичат конкретни правни изводи. Само правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК формират общи основания за допускане на касационно обжалване. Освен това цитираните въпроси не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд, т.е. с тези съображения на съда, които самостоятелно обуславят изхода на делото. Въпросите в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК произтичат от становище на касатора за това, че въззивният съд е уважил иска единствено въз основа на извод за приложение на чл. 161 ГПК във връзка с неуказано съдействие от ответника К. за изготвяне на Д. експертиза. Това становище, както и формулираните въз основа на него въпроси не отразяват действително изложените от апелативния съд решаващи мотиви, имащи значение за възприетия краен резултат по спора. Второинстанционният съд при мотивиране на решението си за отхвърляне на иска по чл. 66, ал. 5 СК не се е ограничил само с посочения извод, а е изложил и други изводи с оглед на всички доказателства по делото, а именно относно поведението на майката на детето, внезапната промяна в решението за осиновяването му, предаване на детето на трето лице „на гости”, незабавно след изписването му от родилното отделение, различната културна и социална среда на майката и припознаващия и липсата на каквато и да била общност помежду им, липсата на категорично заявено становище от ответника, че е биологичен баща на детето, поддържаната от него позиция, че това е без значение за делото. Въпроси, произтичащи от становище на страната, а не от разрешения на въззивния съд не формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. Ето защо с поставените въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК касаторът не е релевирал основания за допускане на касационен контрол.
В приложението се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторът е посочил, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по „съществените въпроси”, които са от изключително значение за точното прилагане на закона /чл. 7, чл. 8, чл. 146, чл. 260, ал. 1, т. 3, чл. 266, чл. 267, чл. 269, чл. 270, ал. 3 ГПК, чл. 64, ал. 1 и чл. 66, ал. 5 СК/, както и за развитие на правото по отношение действителността на припознаването при липсата на биологичен произход между припознат и припознаващия, както и по отношение основателността на иска по чл. 66, ал. 5 СК. Жалбоподателят счита, че нормата на чл. 64, ал. 1, изр. 1 СК е непълна или неясна. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът въпреки твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществените въпроси, не ги е поставил. Изброяването на норми от ГПК и СК не съставлява формулиране на правен въпрос. Действителността на припознаването „при липсата на биологичен произход между припознат и припознаващия” не е предмет на иска и за това не формира правен въпрос. Основателността на иска по чл. 66, ал. 5 СК е въпрос по съществото на спора, поради което не може да формира правен въпрос в производство по чл. 288 ГПК. Липсва мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана според страната при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството, респективно липсва мотивирано изложение чрез обосноваване на съществуващата според касатора непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, за да се създаде съдебна практика по приложението й /в този смисъл са разясненията в т. 4 на цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС /.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По касационната жалба на Е. Р. Г.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
Предмет на касационната жалба е посоченото по – горе въззивно решение, с което е уважен иск на Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] по чл. 66, ал. 5 СК въз основа на мотиви, подробно изложени във връзка с касационната жалба на М. С. К..
В приложението са поставени следните въпроси: „1. Задължителен реквизит ли се явява установяването на биологичен произход между лицата участващи в процедурата по чл. 64, ал. 1 от СК ?”; „2. Представлява ли достатъчно основание неустановена биологична връзка между дете и припознаващ за уважаването на заведен пред съда иск с правно основание чл. 66, ал. 5 от СК?”; „3. Необходимо ли е допускането и провеждането на Д. експертиза за установяването на произход на припознатото дете, при положение, че същото вече има установен такъв произход към момента на завеждане на иска по чл. 66, ал. 5 от СК? Задължителна предпоставка за уважаване на иска по чл. 66, ал. 5 от СК ли е извършването на Д. експертиза, респ. установяването на биологичния произход на припознатото дете?”; „4. Възможно ли е материалната доказателствена сила на официален документ /удостоверение за раждане/ да бъде оборена посредством прилагането на разпоредбата на чл. 161 от ГПК и без да е проведено главно и пълно доказване от страна на оспорващия?”.
По първия въпрос следва да се има предвид вече изложеното по – горе, за това че въззивният съд не е разглеждал „установяването на биологичния произход между лицата, участващи в процедурата по чл. 64, ал. 1 от СК”, като „задължителен реквизит” за припознаването, а е разгледал неговото оспорване – иск по чл. 66, ал. 5 СК. Следва да се има предвид и вече изложеното по – горе за съобразяване на апелативния съд с разрешението по т. 4 на ППВС № 5/78 г. при определяне основанието на иска и доказване на неговата основателност. В мотивите на ППВС № 5/78 г., т. 4 изрично е посочено, че искът за оспорване на припознаването – „неговата наличност следва да бъде доказана с положителни данни”. Въпросът не произтича от разрешенията на въззивния съд и за това не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това следва да се приеме, че с този въпрос и доводите в приложението по него страната не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Подобно на приложението към предходната касационна жалба и в приложението по настоящата касационна жалба вторият въпрос е формулиран въз основа на твърдение за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а освен това е идентичен по съдържание с втория по реда на изложението и цитирането въпрос в приложението към жалбата на М. К.. И по отношение на този въпрос следва да се има предвид вече изложеното, а именно, че при определяне предмета на спорното право апелативният съд се е съобразил с разясненията в т. 4 от ППВС № 5/1978 г. от 21.02.1979 г. За това с поставянето му страната не е обосновала наличието на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. С позоваването на решение по гр. дело № 1987/2008 г. на състав на ВКС, ІV г.о. и на определение по гр. дело № 815/2012 г. на състав на ВКС, ІІ г.о. касаторът не установява твърдението си за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Касационното решение има друг предмет – ревандикационен иск, а мотивите отнасящи се до разпределение на доказателствената тежест при оспорване истинността на официален документ /завещание, удостоверено от околийски съдия/ третират друг въпрос, неидентичен с въпроса, по който се е произнесъл въззивния съд и който е за оспорване на припознаване, а не на акт за раждане. Определението по гр. дело № 815/2012 г. на състав на ВКС, ІІ г.о. не формира съдебна практика / в този смисъл не са съобразени разрешенията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. и ТР № 2/2010 от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС /.
По третия въпрос – „3. Необходимо ли е допускането и провеждането на Д. експертиза за установяването на произход на припознатото дете, при положение, че същото вече има установен такъв произход към момента на завеждане на иска по чл. 66, ал. 5 от СК” въззивният съд не се е произнесъл, съответно не е формирал разрешения, поради което по него не е формирано общо основание за допускане на касационно обжалване / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС /. Другата част от въпроса – „Задължителна предпоставка за уважаване на иска по чл. 66, ал. 5 от СК ли е извършването на Д. експертиза, респ. установяването на биологичния произход на припознатото дете?” е идентична по съдържание с втория въпрос в приложението, поради което следва да се имат предвид вече изложените мотиви по него. В допълнение към тях следва да се посочи, че с позоваването на решение по гр. дело № 152/2009 г. на Апелативен съд – Б. жалбоподателката не е обосновала допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като липсват данни за влизане в сила на този съдебен акт. Само влезли в сила съдебни актове формират съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С четвъртият въпрос жалбоподателката не е обосновала основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него, в мотивите на обжалваното решение не е разглеждано удостоверението за раждане във връзка с прилагане разпоредбата на чл. 161 ГПК. Освен това както вече се посочи двата съдебни акта, които касаторът цитира, като съдържащи разрешения, противоречащи на мотивите във въззивното решение – решение по гр. дело № 1987/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение по гр. дело № 815/2012 г. на ВКС не обосновават допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не обосновава основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК и решението по гр. дело № 152/2009 г. на Апелативен съд – Б., тъй като по представеното от касатора копие от същото няма данни да е влязло в сила.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката, както в приложението към предходната касационна жалба твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществените въпроси, без да ги излага. И по това приложение следва да се има предвид, че изброяването на норми от ГПК и СК не съставлява формулиране на правен въпрос. Липсва мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана според страната при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството, респективно липсва мотивирано изложение чрез обосноваване на съществуващата според жалбоподателката непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба /в този смисъл са разясненията в т. 4 на цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС/.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139 от 29.09.2014 г. по гр. дело № 322/2014 г. на Апелативен съд –В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: