Определение №708 от 40802 по ч.пр. дело №572/572 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 708
С.,16.09.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 572/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], Р. Т. А., П. А. А. и П. И. А. – тримата от [населено място], срещу определение № 625 от 06.04.2011 г., постановено по гр. д. № 585/2011 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. С обжалваното определение е отменено определение от 16.12.2010 г. по гр. д. № 222/2010 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е допуснато обезпечение на предявения от [фирма], Р. Т. А., П. А. А. и П. И. А. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на сумата 40 000 щ. д. по запис на заповед от 30.03.2001 г., ведно с разноски в размер на 1 428.12 лв., и е отхвърлено като неоснователно искането на ищците за допускане на обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 418/2010 г. по описа на ЧСИ М. Г. с рег. № 730 с район на действие Окръжен съд – Велико Търново.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд не е изследвал предпоставките за допускане на обезпечение и не е съобразил адекватността на посочената от тях обезпечителна мярка, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод за неоснователност на искането за обезпечаване на предявения отрицателен установителен иск.
В инкорпорираното в частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, поддържани във връзка със сочените като обуславящи за изхода на делото въпроси относно предпоставките за обезпечаване на иск.
Ответникът по частната касационна жалба В. Н. А. в качеството на [фирма] – [населено място], е депозизирал писмен отговор по чл.275 ГПК, в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши преценка за допустимостта на жалбата, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни страни, но е процесуално недопустима тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд при наличие на визираните в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК. Процесуална възможност за касационно обжалване е предвидена по отношение на две категории определения – определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иск по реда на чл.389 ГПК, като в рамките на правомощията си по чл.278 ГПК е отменил първоинстанционното определение и е отхвърлил искането за допускане на обезпечение. Постановеният от въззивната инстанция съдебен акт е извън двете категории определения по чл.274, ал.3 ГПК, по отношение на които е предвиден касационен контрол за законосъобразност, поради което подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и като такава не подлежи на разглеждане по същество. В този смисъл са и задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС указания, според които определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, не и на касационно обжалване. Изключение от посоченото правило е въведено със законодателното изменение на чл.396, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., като е уредена процесуална възможност да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд определението, с което въззивният съд, отменяйки атакуваното пред него първоинстанционно определение за отказ да се допусне обезпечение, допуска исканото обезпечение с произтичащите от това последици. Посоченото законодателно изменение обаче е неприложимо към конкретния случай, тъй като с обжалваното определение въззивният съд не е допуснал, а е отказал да допусне поисканото от частните жалбоподатели обезпечение по чл.389 ГПК.
Предвид изложените съображения, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по повод на касационното обжалване разноски в размер на сумата 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № А 04555/17.05.2011 г., за които е направено искане в отговора на частната касационна жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], Р. Т. А., П. А. А. и П. И. А., тримата от [населено място], против определение № 625 от 06.04.2011 г., постановено по гр. д. № 585/2011 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, Р. Т. А., П. А. А. и П. И. А. – тримата с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, да заплатят общо на В. Н. А. в качеството на [фирма] с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ап.22, сумата 360.00 лв. /триста и шестдесет лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top