1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
ГР. С., 17.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.05.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №23/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Г. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово /ОС/ по гр.д. №309/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлена молбата на касаторката срещу [община] за промяна на бащиното и фамилното й име съответно на: М. Б.. Исканата промяна е поради важни обстоятелства по см. на чл.19, ал.1 от ЗГР – ищцата желае да носи името на втория съпруг на майка си, в чието семейство живее от 1994 г., приела е неговото име от 2000 г., документите й са издадени с това име и така е известна в държавата, чийто гражданин е – Ю. А..
В. съд е отхвърлил молбата като е приел, че изложените обстоятелства не могат да се преценят като „важни причини”, налагащи промяна на името на осн. чл.19, ал.1 от ЗГР – желанието на ищцата за такава промяна не произтича от реална нужда , а почива единствено на субективна преценка. Освен това се нарушават и императивните разпоредби на чл.13 и 14 от ЗГР, посочващи как се образуват бащиното и фамилно име на лицето, така че да показват биологичната връзка с бащата/ произхода от него/. Отклонение се допуска само в изключителни случаи – напр. осиновяване, а такива предпоставки по настоящото дело няма.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – противоречие между обжалваното решение и постановени по реда на ГПК, отм. решения на ВКС, които прилага. Не сочи обаче ясно и точно правният въпрос, който е решен противоречиво от съдилищата, като обща предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Доводите й са за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, като „съдът не е направил коректна преценка на доказателствата, което е съществено процесуално нарушение и основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК”.
Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК по цел и предпоставки са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК и не съвпадат с тях, както е разяснено в ТР №1/19.02.10 г. Освен че не е формулиран правен въпрос от предмета на спора, обуславящ изхода му, първите три представени решения са постановени при различни от релевираните и установени по настоящото дело обстоятелства. С тях промяна на името е допусната: при използване от ищцата след прекратяване на брака без противопоставянето на бившия съпруг на неговото фамилно име, с което е станала и е останала известна в обществото; след осиновяване на ищцата от втория съпруг на майката; при двукратна смяна на имената на ищцата не по нейна воля и преди да навърши пълнолетие. С последното от представените решения на ВКС промяна на името не е допусната по идентични с изложените по настоящото дело съображения: правото на име е субективно, лично и неотчуждимо, свързано е с определен пр. субект и е уредено с императивни правни норми. Промяната му е регламентирана като потестативно право, което възниква на точно определени от закона основания. В закона не са посочени обстоятелствата, които следва да се преценяват като важни по см. на чл.19, ал.1 от ЗГР – като се изхожда обаче от общите принципи на гр. право и обществения морал, такива са обстоятелствата, направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца името, чиято промяна се иска.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №309/11 г. от 7.10.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: