4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София.29.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1893/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 93 от 13.04.2017 г. по в.т.д. № 28/2017 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 74 от 23.07.2014 г. по т.д. № 30/2014 г. на Окръжен съд – Хасково в частта му, с която по предявен от М. С. П. иск по чл.71 ТЗ са отменени взети от Съвета на директорите на [фирма] решения от 05.03.2014 г., като е признато за установено, че решенията за: възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление с М. П., като управител на [фирма]; управление на посоченото Е. единствено от управителя Апостол Х. А.; предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация и представяне под опис на цялата касова наличност, са нищожни, като взети извън компетентността на Съвета на директорите на [фирма].
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на въззивното решение, с произтичащите от това правни последици. Дружеството касатор твърди, че при повторното въззивно разглеждане на делото и след уточняване на исковата молба, с оглед дадените указания на ВКС, решаващият състав правилно е посочил, че релевантен за крайния изход на спора е въпроса кой е компетентният орган за вземане на решения, свързани с орган на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност, каквото качество има управителят на посоченото търговско дружество. Независимо от това, е изведен незаконосъобразен и необоснован правен извод, че С. на директорите на АД не е волеобразуващ орган. Твърди се, че този извод противоречи на ТЗ, както и на Устава на акционерното дружество, а разпоредбите на дружествения договор на [фирма]/ чл.15-16/ не следва да се прилагат, тъй като в противоречие с норми от ТЗ допускат функциите на общо събрание на Е. да се изпълняват от общото събрание на акционерите на едноличния собственик [фирма].
Касаторът поддържа и доводи за недопустимост на атакуваното решение поради липса на правен интерес за ищцата да води иск за нищожност на решения на Съвета на директорите на [фирма]. В тази връзка се оспорват изводите на апелативната инстанция, според които е налице правен интерес за ищцата, произтичащ от качеството й на акционер в акционерно дружество, който има право на участие в ОСА за вземане на решения относно избор и освобождаване на управители в дружество, в което АД е едноличен собственик на капитала.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на материалноправен и процесуалноправни въпроси, по които се поддържа допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация – М. С. П., чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 ГПК, след обезсилване на първоначалното въззивно решение по в.т.д. № 1269/2014 г. в частта по предявения иск с правно основание чл.71 ТЗ и връщане на делото за ново разглеждане след провеждане на производство по чл.129, ал.2, вр. с ал.4 ГПК. След съобразяване на уточнения петитум на исковата молба е прието, че М. П. е предявила следните евентуално съединени искове: за прогласяване нищожността на атакуваните решения на СД, като взети от некомпетентен орган и за тяхната отмяна, като незаконосъобразни.
По установителната претенция с правно основание чл.71 ТЗ е изведен извод за наличие на активна легитимация на ищцата, която е акционер в ответното дружество, а правният интерес от предявения иск произтича от качеството й на акционер, който има право на участие в общото събрание на акционерите за вземане на решения относно избор и освобождаване на управители в дружество, в което акционерното дружество е едноличен собственик на капитала.
От фактическа страна е прието, че с протокол от 05.03.2014 г. на свое заседание съветът на директорите на дружеството – ответник е приел решения за : възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление на [фирма], сключен с М. П., за управление на [фирма]; за единствен управител – Апостол Х. А.; предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация и за незабавно представяне под опис на цялата касова наличност. От данните по делото и от справка в Търговския регистър е установено, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е [фирма].
По въпроса – кой е компетентният орган за вземане на решения, свързани с орган на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност, въззивният съдебен състав се е позовал на законовата регламентация – чл.137 ТЗ, чл.147, ал.1 и ал.2 и чл.65, ал.3 ТЗ. Изведен е извод, че в случая взетите решения за прекратяване на договор за управление, за единствен управител на Е. и произтичащите от тях решения, са взети от Съвет на директорите на акционерното дружество, който не е компетентен орган да се произнася по тях нито по закон, нито съгласно дружествения договор. Поради това, решенията на СД са нищожни. Отмяната им от първата инстанция като незаконосъобразни, без произнасяне относно тяхната нищожност, обуславя отмяната на решението на Окръжен съд – Хасково и уважаване на установителния иск по чл.71 ТЗ.
Предвид решаващите правни изводи на въззивната инстанция, искането за допускане на касационно обжалване е основателно по материалноправния въпрос /конкретизиран съобразно правомощията на ВКС – т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК/ – кой е оправомощеният орган за вземане на решение за прекратяване правомощията на управителя на еднолично търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е друго търговско дружество. За доказана следва да се счете поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК /в редакция преди влизане в сила на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./, предвид приложеното копие от решение № 52 от 20.06.2017 г. по т.д. № 3631/2015 г. на ВКС, II т.о.
Предвид горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 93 от 13.04.2017 г. по в.т.д. № 28/2017 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение.
УКАЗВА на касатора [фирма], със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, адв. М. Ц., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева.
В съобщението да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне в срок на указаната държавна такса, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: