О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……708/2010…….
София,…23.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №173/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Г процесуален представител на ищцата С. Г. Г. от град С. против въззивно решение №143/30.9.2009 г. по гр.д. №304/2009 г. по описа на Я. окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №163/10.4.2009 г. по гр.д. №2/2008 г. по описа на Я. районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Г. Г. от град С. против Д. А. Д. и А. Д. А., и двамата от град Я., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 8000 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3120,68 лева, като неоснователни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е обсъдил и всъщност е постановил решението си без да се мотивира относно направените от ищцата възражения, а именно че се касае до застраховка “Автокаско”, която би следвало да покрива всички щети, нанесени на автомобила, без това да има връзка с вината на водача на МПС, както и на другите участници в ПТП, освен ако има наличие на алкохол, какъвто в случая няма. Същият довод се твърди, че се отнася и до застраховката “Гражданска отговорност”. Твърди се също така, че не е отразено и не е коментирано по правилен начин възражението, че причина за настъпването на ПТП всъщност е неправилното пресичане с ляв завой от страна на ответника Д. А. Д. при двойна плътна линия и абсолютна забрана на ляв завой, а не скоростта на движение на ищцата, която не е била длъжна да предположи, че някой от насрещното движение ще допусне такова сериозно нарушение по правилата за движение. Сочи се освен това, че ищцата се е движела в своята лента, извън града в промишлената му зона и превишаването на скоростта не е причина за настъпване на ПТП, както и че неслучайно досъдебното производство се е водило и е било образувано само и единствено срещу ответника Д. А. Д..
Като основания за допускане се сочат тези по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, а като съществен материалноправен въпрос се сочи отговорността на водача, виновен за настъпването на ПТП и съответна на застрахователната компания, в случая на третото ответно лице, когато се касае до ПТП без употреба на алкохол, което е единственото основание щетата да не покрие напълно щетите да не бъдат обезщетени напълно.
Като съществено процесуално нарушение се твърди в случая, че не са взети предвид и обсъдени в мотивите на съда всички факти и обстоятелства, въведени в жалбата, при това направени своевременно и пред първата инстанция, която също не е взела предвид възраженията и не са обсъдени всички факти и доказателства. Прави се оплакване, че и двете инстанционни решения се базират само и единствено на твърдението, че ако ищцата не е карала с превишена скорост произшествие едва ли не нямало да има, който извод е в пълно противоречие със закона и практиката на ВКС, решаван противоречиво и от съдилищата.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – Д. А. Д. и А. Д. А., посредством процесуалния си представител – адв. С, са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач – ЗАД “ДЗИ” п- Общо застраховане”, е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорите на ответниците по касация и третото лице – помагач намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма. Формулираното на втората страница на изложението представлява опит за поставяне на въпрос, но липсва яснота и точност при неговото формулиране. Формулировката “отговорността на водача, виновен за настъпването на ПТП и съответна на застрахователната компания, в случая на третото ответно лице, когато се касае до ПТП без употреба на алкохол, което е единственото основание щетата да не покрие напълно щетите да не бъдат обезщетени напълно.”, е неясна и неточна. Изложението съдържа и преразказ на факти и обстоятелства от исковата молба и въззивната жалба, оценка на съдопроизводствените действия и изводите на въззивния съд и първата инстанция. Изложението съдържа и касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК, които се разглеждат от съда обаче едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационната жалбоподателка следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски в размер на 800 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение №143/30.9.2009 г. по гр.д. №304/2009 г. по описа на Я. окръжен съд, г.к. по касационна жалба, вх. №1538/05.11.2009 г., подадена от адв. Г процесуален представител на С. Г. Г. от град С..
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН – , от град С., кв.”Д” 11, вх. В, ет.2, ап.5, да заплати на Д. А. Д., ЕГН – , от град Я., кв. Дияна 18, вх. Е, ап.121 и на А. Д. А., ЕГН – , от град Я., к-с “Х”, бл.10, вх. А, ап.15, деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: