О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 30.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №777/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Й. от гр. Т. срещу решение № 43 от 16.02.2009г по гр.дело № 7/2009г. на Ловешки окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 20.10.2008г по гр.д. № 663/2007г на Троянски районен съд. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК с аргумента ,че по прилагането на чл. 4 от ЗОДОВ противоречиво се решава въпроса за времевата връзка между противоправното действие или бездействие и неимуществените вреди , когато последните се изразяват във влошаване на здравословното и емоционално състояние на едно лице ,доколкото се касае за динамичен процес. Представени са преписи от решения на различни по степен съдилища ,в които според защитата са дадени различни разрешения , конкретни съображения в изложението не са развити, препраща се към касационната жалба . Друг довод за допускане до касация съд е съществения въпрос на материалното право за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост,съгласно чл. 52 от ЗЗД. Този въпрос също се разрешава противоречиво ,както и този за причинната връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Ответната О. Т., чрез пълномощник адв. Б изтъква в отговор ,че проблемите на установяването на причинна връзка не са материалноправни , а доказателствени и доводите в изложението не са по въпрос , изведен съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора и неговата защита по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК извежда като материалноправен въпрос този за основанието на иска по чл. 1 от ЗОДОВ : дължимо ли е обезщетение от община за неимуществени вреди , настъпили в резултат на постановен от общинската администрация административен акт . Така поставен, въпросът се покрива с предмета на делото и не съдържа логическа формула , по която да се изследва наличие на противоречиво разрешаван в практиката въпрос.важаването на иска по чл. 1 он ЗОДОВ в едни , съответно отхвърлянето му в други случаи , не е самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. В конкретния случай иск за неимуществени вреди е отхвърлен, тъй като не е установена причинна връзка между проявлението на акта и засегнати неимуществени права за ищеца като заинтересован от неговите последици, в случая и с оглед основанието , на което административната заповед е издаена . Актът е засягал статута на имот – общинска собственост и проявлението му има за последица имуществени отношения ,а не лични права .
Проблематика по прилагането на нормата на чл. 4 от ЗОДОВ конкретното обжалвано решение не поставя , тъй като според обстоятелствата по делото е изграден извод за липса на пряка причинна връзка. Никое от приложените решения от практиката на АС- Русе , СРС и ВТАС не подкрепя довод за друго налагащо се разрешение при фактите ,установени по делото . Дали причинно-следствената връзка между действие и вреда е пряка, се преценя за всеки отделен случай ,съгласно правила и признаци , трайно установени в съдебната практика по граждански , административни и наказателни дела. Разсъжденията в изложението , че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички вреди , пряка и непосредствена последица от увреждането, че непосредствени вреди са тези , които по време и място следват противоправния резултат и пр. , са въпроси , на които правоприлагането дава разрешение според установените по делото факти и връзката между тях. В анализа си за връзката между фактите Ловешки окръжен съд не е дал основание за допускане до касация , щом е съобразил разликата между пряка и косвена вреда , между причинно- следствена и факторна обусловеност.
Неоснователен и вторият довод за допускане до касационно обжалване ,по въпроса за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост . Институтът не е приложен противоречиво(чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ) ,т.к. не е приложен въобще – искът е отхвърлен . Върховен касационен съд не приема и съображението на защитата ,че постановяването на различни по размер обезщетения и приемането на различни по обем вредоносни последици за конкретните случаи , са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т. 1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Атакуваното решение не поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД, нито по въпроса кои вреди са преки , тъй като въззивният съд е приложил указаните в задължителната практика и изяснени в правната доктрина общи правила за установяване на причинната връзка като елемент на фактически състав.
Ето защо Върховен касационен съд не приема довод за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 43 от 16.02.2009г по гр.дело № 7/2009г. на Ловешки окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .