О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
С. 30.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 578 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. Х. В. със съдебен адрес в [населено място],чрез процесуалния представител – адвокат К. против въззивно определение от 13.07.12г. по ч.гр.д.№ 518 по описа за 2012г. на Плевенски окръжен съд,с което е отменено разпореждането от 31.05.12г. по ч.гр.д.№ 3032 за 2012г. на Плевенски районен съд за оставяне без уважение на искане по чл.420 ал.2 от ГПК и вместо това е постановено друго,с което е спряно принуди-телното изпълнение по изп.д.№20128140400367 по описа на ЧСИ В.-лова с рег.№814 с район на действие Окръжен съд Плевен.Счита обжалва-ния акт за неправилен,поради което иска да бъде отменен,а въпросът разрешен по същество с оставяне без уважение на направеното искане.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставен въпрос за надлежните доказателства,въз основа на които съдът може да спре изпълнението в хипотеза на чл.420 ал.2 от ГПК/и по-специално дали такова доказателство може да е оспорена разписка за плащане по сключения договор за заем,който е послужил за основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК/. Позо-вава се на определение № 375 от 18.07.11г.по ч.гр.д.№ 340/11г.на ІІІ г.о.
Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответните страни- [фирма],представлявана от управителя В. и от А. Х. В.,с който се оспорва допустимостта на подадената жалба.Считат, че определенията по чл.420 ал.2 от ГПК нямат самостоятелно значение, а с привременен характер.Нямат преграждащ характер и не решават правния спор по същество,поради което не подлежат на касационен контрол.В този смисъл се позовават на общо пет определения на ВКС,които изрично цитират.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира подадената частна жалба за недопустима поради следните съображения :
В случая е постановена по искане на П. Х. В. ,въз основа на нотариално заверен договор за заем,заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК срещу солидарните длъжници – [фирма],представлявана от управителя В. и А. Х. В.. Образувано е изпълнително производство.В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжниците са възразили срещу заповедта за изпълнение и са поискали спиране на изпълнението като са представили разписка за получено от кредитора плащане,подписана от П. Х. В..Районният съд е оставил без уважение така направеното искане поради липса на представено обезпечение по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД. В. съд е отменил акта на районния и е спрял изпълнението с мотива,че разписката е достатъчно да разколебае удостоверителната сила на изпълнителното основание,въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и е спрял изпълнителното производство.Така постановеното определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по следните съображения:
На касационно обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК – определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и съгласно чл.274 ал.3 т.2 от ГПК-определения,с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.Процесното определение на въззивния съд,с което той се произнася като втора инстанция по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по искане за спиране на изпълнението по чл.420 ал.2 от ГПК – не попада сред изброените / с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на друго производство,нито се прегражда развитието му,нито изрично е предвидена възможност за касационно обжалване/. С произнасянето от страна на въззивния съд – съдебният контрол е изчерпан, поради което настоящата частна жалба се явява недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество.В този смисъл са и определения № 362 от 11.05.2012г.по ч.гр.д.№ 304/12г.на ІІІ г.о. и № 576 от 24.07.2012г.по ч.гр.д.№ 220/12г.на ІVг.о.,където е посочено, че разпоредбата чл.420 ал.2 от ГПК е аналогична с тази по чл.250 от ГПК/отм./и цели настъпването на същите правни последици.
Определение № 375 от 18.07.2011г.по ч.гр.д.№ 340/11г.на ІІІ г.о.,на което се позовава жалбопадателя, като постановено по различна от настоящата хипотеза, е несъотносимо и не може до обоснове основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В него ВКС се е произнесъл като втора инстанция,по повод на обжалване на определение на въззивния съд,с което е обезсилено като недопустимо определение на първата инстанция.
С оглед на горното,като счита,че не е предвиден процесуален ред за касационно обжалване на постановения въззивен акт,който е окончателен, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената частна жалба от П. Х. В. със съдебен адрес [населено място] [улица] ет.2 офис 5 адвокат К. против въззивно определение от 13.07.12г. по ч.гр.д.№ 518 по описа за 2012г. на Плевенски окръжен съди ПРЕКРАТЯВА образуваното производство по ч.гр.д.№ 578 по описа за 2012г.на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седем дневен срок от съобщаването пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :