О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№709
гр. София,22.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 689 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. К. А., [населено място], против определение № 12112 от 13.07.2012 г. по ч. гр. д. № 5212/2012г. на Софийски градски съд, ТО, с което е потвърдено определение от 24.10.2011г. по гр.д. № 26090/2011г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на длъжника И. А. за спиране на принудително изпълнение по изпълнително дело №20118430400545 по описа на ЧСИ Е. П., рег. № 843, на основание чл.420 от ГПК.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 274, ал.3 ГПК е посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба, [фирма], [населено място], не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена към неподлежащ на касационно обжалване акт.
Обжалваното въззивно определение, с което се потвърждава отказ по чл.420 от ГПК за спиране на изпълнение по заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не е от категорията на очертаните в чл.274, ал.3 ГПК съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. С него не се дава разрешение по същество на заповедното производство и не се прегражда развитието му, като определението е относимо единствено към изпълнението на посоченото в заповедта за изпълнение вземане. Уредбата за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 от ГПК е аналогична на тази по чл.250 ГПК /отм./, поради което даденото в т.6 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК разрешение не е загубило сила.
Посочването в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на обжалване пред ВКС, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадената срещу определението. Въззивното определение, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му. Доколкото тази необжалваемост само се констатира от ВКС, настоящото определение, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Предвид изложеното, частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от И. К. А., [населено място], частна касационна жалба против определение № 12112 от 13.07.2012 г. по ч. гр. д. № 5212/2012г. на Софийски градски съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.