3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София,24.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3763/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – търговско дружество със седалище в Република Италия, срещу определение № 19297 от 27.11.2012 г., постановено по гр. д. № 13717/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на дружеството – жалбоподател срещу разпореждане от 05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 30752/2012 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника [фирма] за сумите 8 137.46 евро – дължима цена по договор за продажба, и 4 589.89 евро – обезщетение за забава за периода 19.06.2007 г. – 18.06.2012 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага в жалбата подробни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неговата неправилност.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС в определение № 31/10.01.2012 г. по гр. д. № 714/2011 г. на ІV г. о. по „особено есенциалния въпрос” допустимо ли е даване на указания за отстраняване на нередовности в рамките на заповедното производство по ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено по отношение на въпросите : Допустимо ли е съдът да дава указания за внасяне на държавна такса за издаване на заповед за изпълнение, ако такава не е била внесена при подаване на заявлението; Доколко подробно следва да бъде изложението на обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение; Достатъчно ли е индивидуализирането на доставки на стоки или услуги, от които произтича вземането.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника [фирма], Софийски градски съд е приел за правилен извода на заповедния съд, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност, установени в чл.127, ал.1, т.4 ГПК и чл.128, т.2 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК. Като нередовности на заявлението са определени отсъствието на обстоятелства, необходими за индивидуализация на претендираното в заповедното производство парично вземане, и липсата на приложен документ за внесена държавна такса по т.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Позовавайки се на формирана при действието на ГПК от 2007 г. задължителна практика на ВКС, въззивният съд е мотивирал становище, че процесуалният закон не предвижда възможност за оставяне на заявлението без движение при условията на чл.129 ГПК до отстраняване на констатираните от съда нередовности. Поради това е преценил, че заповедният съд е процедирал законосъобразно като е отхвърлил заявлението при наличие на посочените нередовности.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуални въпроси относно приложимостта на разпоредбата на чл.129 ГПК в заповедното производство е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради създадена при действието ГПК от 2007 г. противоречива съдебна практика по въпроси на заповедното производство с разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. В предмета на делото – т.1, е включен и въпросът „Задължен ли е съдът, при констатирана нередовност на заявлението по чл.410, ал.2 ГПК, съобразно с изискванията по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му”. Произнасянето по допускане на касационното обжалване и по основателността на частната касационна жалба е обусловено изцяло от отговора на посочения въпрос, което налага производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. д. № 3763/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :