О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 07.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 241 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Г. Д. и Х. Д. Д. – двамата с адрес в гр. В., чрез процесуалния им представител адв. Б, против въззивното решение № 986 от 2 септември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 2* от 24 август 2007 г., постановено по гр.д. № 872 по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а е и необосновано, защото е дадена неправилна квалификация на иска, защото страните не са съсобственици на дворното място и на сградата-етажна собственост – ответниците не са собственици на дворното място, а само на правото на строеж и ползването на дворното място доколкото да подходят до етажната си собственост; идеалните части от общите части на сградата са принадлежност на всеки от конкретните обекти и няма съсобственост между общите части; съдът не е дал указания за правната квалификация, като въззивният съд е посочил, че правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, е неправилна, поради което е налице накърнение на процесуалните права на страните; данните са некоректно посочени в съдебното решение; до събарянето на незаконните обекти ответниците се обогатяват за сметка на ищците. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т.1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че искът е по чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността; изградените обекти – уширение на гараж и сервизен възел на стълбищната клетка към таванския етаж, са извършени в нарушение на строителните правила и норми, но искът е неоснователен, защото ответниците не са придобили права върху незаконно изградените обекти, защото нито един от съсобствениците на общите части не може да получи ползи от тези имоти, защото те не съществуват като обекти на съсобствеността, поради което и ищците не могат да черпят ползи от тях в обема на пропуснати ползи и обезщетения.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът не е успял да формулира каквито и да е материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да бъдат преценени от съда по критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК, макар да сочи, че е налице съществен материалноправен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона. Доколкото извличането на въпрос е допустимо изобщо при основополагащия принцип на диспозитивност в гражданския процес, поставени са следните проблеми – страните не са съсобственици на обекти в етажната собственост, поради което няма съсобственост в общите части; съдът е променил правната квалификация, без да укаже на страните да ангажират доказателства и да посочат доводи; доказателствата са цитирани неточно. Посочените въпроси може би биха били значими при същинско касационно разглеждане на спора, но липсват онези въпроси, които могат да обосноват допускане до касационен контрол по критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Касаторите не са успели да посочат, кой е онзи въпрос, чието разрешаване би имало значение за прилагането на закона и за развитието на правото, което предпоставя или липса на съдебна практика или необходимостта от нейното изменени. Твърденията на касаторите в касационната жалба са по съществото на спора и по всеки от тях може да се постави въпрос, по който обаче е налице стабилна съдебна практика. Ето защо касационният съд намира, че не е налице основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 986 от 2 септември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: