О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
гр. София, 01.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 849 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 17 от 11.01.2010г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1039/2009г., с което е потвърдено решение на Б. районен съд от 06.04.2009г. по гр.д. № 58/2009г. за отхвърляне на предявения от А. Ц. Д. срещу М. Р. Р. иск за прогласяване нищожност на решение № 634 от 14.07.2008г. на Върховния касационен съд, I г.о. по гр.д. № 2622/2007г.
Жалбоподателката А. Ц. Д. счита, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК тя сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос дали при преценка нищожността на съдебно решение поради абсолютна неразбираемост следва да се има предвид само диспозитива на решението или и мотивите в частта им относно решаващите правопораждащи факти, като този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС. На второ място, разгледан е въпроса дали Върховният касационен съд може да обсъжда изцяло правилността на въззивното решение, независимо от наведените в касационната жалба основания и направените от жалбоподателя искания. По този въпрос решението също противоречи на практиката на ВКС. На трето място съдът е разрешил въпроса дали произнасянето на касационния съд в противоречие с тълкувателни решения и постановления води до неправилност на решението или до нищожност на същото. Поддържа се, че по този въпрос няма съдебна практика и е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата М. Р. Р. в писмения си отговор намира жалбата за неоснователна, но не е взел становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да извърши преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Производството е по иск по чл. 270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебно решение – решение на Върховния касационен съд, I г.о., № 634 от 14.07.2008г. по гр.д. № 2622/2007г., с което е отменено решение на Окръжен съд – М. в частта, с която са определени правата на съделителите в съсобствеността на допуснатите до делба недвижими имоти – апартамент и гараж и вместо това са определени следните квоти: за М. Р. Р. 11 964,5/27072 ид.ч. и за А. Ц. Д. – 15 107,5/27072 ид.ч. Ищцата поддържа, че решението е нищожно поради: 1. нарушаване на тълкувателно решение и тълкувателно постановление, а именно ТРОСГК № 2/2001г. и ППВС № 8/80г., които според чл. 130, ал.2 ЗСВ са задължителни за съдилищата. 2. некомпетентност на Върховния касационен съд сам да определя правата на съделителите, тъй като такова оплакване в жалбата не е било заявено и такова искане към съда не е отправено; 3. неразбираемост на мотивите.
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на иска Софийски окръжен съд е изложил съображения, че противоречието на решението със задължителната съдебна практика – ППВС и ТРОСГК води до неправилност на същото, но не и до нищожност; посочил е, че съдът не е излязъл извън пределите на касационната жалба, тъй като е бил сезиран с две жалби и тази на М. Р. е касаела определянето на правата в съсобствеността. На последно място според въззивния съд неразбираемостта на решението обуславя нищожността му когато засяга диспозитива, но не и когато има неразбираемост в мотивите; изтъкнато е същевременно, че в случая диспозитивът е напълно разбираем и конкретен, мотивите към него също са понятни.
При горните данни Върховният касационен съд счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията са следните:
Първият, визиран от жалбоподателката, правен въпрос е дали нищожността на съдебното решение поради абсолютна неразбираемост се определя единствено от диспозитива на решението или и от неговите решаващи мотиви. Посочена е съдебна практика, според която в законна сила влизат и мотивите на решението – Решение № 807 от 14.05.1955г. по гр.д. № 2246/55г. на ВС, IV г.о.; Решение № 465 от 16.03.1961г. по гр.д. № 578/61г., Определение от 27.01.1959г. по ч. гр. д. № 8726/58г. На първо място, в случая съдът не е разглеждал този въпрос – дали мотивите се ползват със сила на присъдено нещо, а е посочил какво следва да обхваща неразбираемостта на решението, за да е налице нищожност на същото. На второ място, цитираната практика е преодоляна с ТРОСГК №1 от 4.01.2001г, което е задължително за съдилищата и на което касаторката също се позовава. Според даденото в т.18 разрешение диспозитивът на решението, с който съдът се произнася относно спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, е източника на силата на присъдено нещо. Предложеното от жалбоподателката тълкуване на мотивите на цитираното Тълкувателно решение е превратно. Отделно от това, както е отбелязал и въззивния съд, мотивите на решението не съставляват част от съдържанието на решението – чл.236, ал.1 ГПК, а се излагат „към решението” – чл. 236, ал.2 ГПК /съответната разпоредба от отменения ГПК е чл. 189, ал.1 и 2/. Въз основа на горното не е налице противоречие на решението с посочената практика.
Вторият въпрос, наведен от касаторката, е дали касационната инстанция може да обсъжда изцяло правилността на решението, независимо от наведените касационни основания и направените искания и съответно дали такава грешка води до нищожност на постановеното решение. В тази връзка са посочени Решение № 493 от 13.05.1991г. по гр.д. № 280/91г. І г.о., Решение № 201 от 1.07.2002г. по гр.д. № 649/2001г., І г.о. и Решение № 619 от 21.10.2002г. по гр.д. № 185/2002г. І г.о., всички на ВКС. Първото приема, че когато втората инстанция е отменила обжалвано решение в необжалвана част, то решението е нищожно. Второто решение третира хипотеза твърде различна от настоящата – надзорно решение за отмяна и компетентостта на втората инстанция при новото разглеждане. Поради това то е неотносимо. Третото решение сочи, че касационният съд се произнася само по заявените в касационната жалба основания, които определят рамките на касационната проверка; липсва обаче извод какви са последиците от неспазване на това задължение. Не може да се приеме противоречие с първото решение, което единствено е относимо към поставения въпрос, тъй като съдът в обжалваното решение е взел становище, че този порок може да води до нищожност съгласно инцидентната съдебна практика, но е преценил, че в случая не е допуснат такъв от касационната инстанция с оглед на това, че жалбата на М. Р. е съдържала изрично оплакване относно квотите. Що се отнася до правомощията на касационната инстанция когато отменя решението – да върне за ново разглеждане или сама да разреши спора – те не зависят от волята и исканията на страните, а от законово уредените предпоставки в чл. 218ж ГПК/отм./ Така, делото се връща за ново разглеждане само при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а в останалите случаи на чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ – при нарушение на материалния закон или необоснованост касационната инстанция пререшава спора, както е станало в настоящата хипотеза.
Третият въпрос, според жалбоподателката е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него няма съдебна практика. Това е въпросът дали решение на ВКС като последа инстанция, постановено в противоречие с тълкувателни решения и тълкувателни постановления, е нищожно. Не са изложени други съображения за обосноваване хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът счита, че по въпроса кои са основанията за нищожност на съдебните решения има трайно установена съдебна практика, посочена от въззивния съд и в нея соченото от касаторката основание не е възприето. При всички случаи на нищожност се касае до кардинални пороци, които водят до липса на воля или до невъзможност да бъде установена волята на съда, но не и до съобразяване на решението с материалния закон и със задължителната практика. След като решението не е нищожно когато е нарушен закона, по аргумент на по-силното основание то не е нищожно и когато не са спазени тълкувателни решения и постановления на пленума. Поради това не се налага произнасяне на касационната инстанция по този въпрос на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 11.01.2010г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1039/2009г. по касационната жалба на А. Ц. Д. от гр. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: