О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 20.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5405/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 87045 от 14.07.2014 г., подаденa срещу въззивно решение от 02.06.2014 г. по в.гр. д. № 10713/2013 г. на Софийски градски съд /СГС/.
Касационната жалба е подадена от М. С. В., [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. Х., против въззивното решение, с което е потвърдено решение от 18.06.2013г. по гр.д. 359/2013г. на Софийски районен съд /СРС/. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на М. С. В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ срещу Детска ясла № 35 „В.”, [населено място].
В касационната жалба е релевирано оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че неправомерно въззивният съд не е спрял производството по делото, във връзка с подадена молба, при условие, че е налице преюдициално наказателно дело с предмет сходен с този на гражданското. Излага доводи за неправилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, съответно, че е необоснован изводът на съда за наличие на извършено дисциплинарно нарушение от страна на В.. Искането е за допускане на касационно обжалване, спиране на гражданското производство до приключване на наказателното и отмяна на постановеното въззивно решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се заявява наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, ГПК по правния въпрос, формулиран от касатора, както следва: „Гражданският съд длъжен ли е да спре висящо пред него дело, когато е налице образувано наказателно дело от частен характер, което има за предмет същото деяние, което е включено и в предмета на гражданския спор?” Обосновава наличието на основание за допускане на касационното обжалване с твърдения, че върпосът е решен в противоречие с практиката на ВКС, като прилага преписи на съдебни решения.
Ответната страна по касационната жалба Детска ясла № 35 „В.”, [населено място], я оспорва като недопустима и неправилна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установяват следните факти: страните са били в трудово-правни отношения, като ищцата е работила при ответника на длъжност „Главен счетоводител”. Със заповед № 86/13.11.2012 г., връчена на същата дата при отказ, В. е уволнена дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, ал.1, т. 7 КТ, като е оформена отделна заповед № 87/13.11.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 190, ал.1, т. 7 КТ. Въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния, че издадената заповед е законосъобразна и мотивирана, а по същество, че установеното, при преценка на събраните писмени и гласни доказателства, физическо насилие, извършено от М. С. В. над колегата Т. К. Й., е тежко нарушение на трудовата дисциплина. При тези съображения, СГС е приел, че процесното дисциплинарно уволнение се явява законосъобразно на соченото основание, а исковете на уволнената служителка са неоснователни.
В хода на въззивното производство в открито съдебно заседание на 24.03.2014г. ищцата – въззивник в производството, е заявила искане за спиране на производството по трудовия спор до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НЧХД№ 7924/2013г. по описа на СРС, 18-ти състав, образувано по тъжба на Т. К. Й. против М. С. В.. С определение , постановено в същото съдебно заседание искането е оставено без уважение от въззивния съд. За да счете същото за неоснователно съдът е приел, че наказателното производство не е преюдициално, тъй като няма процесуална пречка да направи самостоятелна преценка относно това, налице ли е нарушение на трудовата дисциплина или не.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая жалбоподателката обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тя е формулирала процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело – т. 1 на ТР№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на твърденията за наличие на претендираната специфичната предпоставка, а именно- противоречие с практиката на ВКС, съдът намира, че същата не е налице. Съгласно даденото задължително тълкуване в т.2 на ТР№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в обхвата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се включват тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В настоящия случай, жалбоподателката се е позовала на решения по чл. 290 ГПК, като твърди, че обжалвания от нея въззивен акт е решен в противоречие с тях. Действително в приложените съдебни актове, ВКС се произнася по въпроса относно предпоставките за спиране на гражданско производство в случая на чл. 229, ал. 1, .т 4 ГПК, но възприетите разрешения касаят различни хипотези и не противоречат с обуславящите изводи на въззивния съд и отказът му да спре висящото пред него гражданско дело по трудов спор за незаконно уволнение във връзка със съществуването на наказателно дело от частен характер по повод деяние, за което е прието, че представлява и тежко нарушение на трудовата дисциплина. Независимо от твърденията на жалбоподателката, по отношение на законността на дисциплинарното уволнение, по същество в настоящия спор е било необходимо да се установи дали действията, посочени в мотивите на работодателя представляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на КТ и без значение за трудовия спор е дали едновременно с това се осъществява и престъпен фактически състав. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 323 от 20.05.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. 2950/2013 г., III г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, в което ВКС се е произнсъл по въпроса дали висящо наказателно производство се явява преюдициално по отношение на трудовия спор, доколкото той е свързан с решаващата воля на съда, като е приел, че гражданскоправният спор следва да бъде разрешен въз основа на събраните от съда доказателства, за който задължителна е единствено влязлата в сила присъда. Спиране на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК би било допустимо само, ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданскоправния процес, а спорното право е обусловено от него. В настоящия случай, както вече беше посочено, дисциплинарната отговорност се носи от работника или служителя успоредно и независимо от наказателната, в този смисъл въпросът дали извършеното деяние съставлява и престъпление не обуславя изхода на трудовоправния спор. Предвид изложеното не се установява отклонение на въззивния съд от задължителната за съдилищата практика.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
Предвид изхода на настоящия спор, ответникът по касационната жалба има право на присъждането на разноски доколкото реално е сторил и надлежно е установил такива. В отговора на касационната жалба, процесуалният представител на Детска ясла № 35 „В.”, [населено място], е претендирал присъждане на авдокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с предоставянето на безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставиките на чл. 38 ЗАдв, доколкото ответник по касационната жалба е юридическо лице, което притежава собствен бюджет, макар и на общинска издръжка. Юридическо лице няма как да бъде квалифицирано като материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ал.1, т.2 от ЗАдв, която разпоредба има предвид само физически лица.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.06.2014 г., постановено от Софийски градски съд по възз.гр. д. № 10713/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: