О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№71
[населено място], 27.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№1428 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 889 от 29.06.2010г. на В. окръжен съд по гр.д.№ 1079/2009г., с което е оставено в сила решение № 420 от 08.12.2008г. на Д. районен съд по гр.д. № 150/2007г. в частта му за отхвърляне на иска на Р. С. К., Г. С. Я. и И. С. Я. против А. Х. А. и Е. М. А. по чл. 26 ЗЗД, ал.2 за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот – дворно място с площ 1030 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-151 от кв. 26 по плана на[населено място], общ. С. с площ 1100кв.м. с неуредени регулационни сметки, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения, както и в частта му, с която на основание чл. 108 ЗС Г. Д. Д. /заместен от наследниците си Д. Г. Д. и А. Г. Д./ и Д. В. Д. са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху 3/5 ид.ч. от същия имот на Р. С. К., Г. С. Я. и И. С. Я.. В останалата част решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това са осъдени Р. С. К., Г. С. Я. и И. С. Я. на основание чл. 72 ЗС да заплатят на Д. Г. Д., А. Г. Д. и Д. В. Д. 6253,32 лв., представляващи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършени подобрения, както и е признато на последните право на задържане върху имота до заплащане на подобренията. С въззивното решение е оставено в сила посоченото решение на Д. районен съд, поправено с решение № 43 от 08.04.2009г., за отхвърляне на възражението за заплащане на подобрения над уважения размер от 6 252,32лв. до предявения размер от 12 420лв.
Срещу решението са подадени две касационни жалби.
Жалбоподателите Д. Г. Д., А. Г. Д. и Д. В. Д. атакуват решението в частта, с която е уважен срещу тях иска по чл. 108 ЗС и е отхвърлено възражението им за подобрения над 6252,32лв. Навеждат основания по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК като сочат шест въпроса, по които съдът се е произнесъл и които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Жалбоподателите Р. С. К., Г. С. Я. и И. С. Я. са недоволни от решението в частта, с която е отхвърлен иска им по чл. 26 ЗЗД и е уважена претенцията на ответниците за подобрения и право на задържане върху имота. В изложението на основанията за допустимост на касационно обжалване те също се позовават на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като считат, че въпросът дали незаконните второстепенни постройки като навес и кладенец, представляват подобрения, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Също така сочат, че съдът е приложил неправилно практиката на ВС – Решение № 661 от 28.07.1987г. на ІІ г.о и Решение № 1287 от 12.12.1993г. на ІІ г.о. по отношение на покупко-продажбата с нищожно придобивно основание – нищожна доброволна делба по чл. 75, ал.2 ЗН, както и не се е съобразил с ППВС № 6/1974г. и Решение № 1430 от 7.07.1976г по гр.д. № 943/76г. на І г.о. относно подобренията. Считат, че цитираната съдебна практика е за незаконни строежи преди ЗУТ, а след това такава практика няма.
Ответниците А. Х. А. и Е. М. А. намират касационната жалба на Д. за основателна. Считат, че въззивното решение е недопустимо, както и са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Касационната жалба на Р. К., И. Я. и Г. Я. намират, че не покрива изискванията на закона за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателите взаимно са оспорили подадените касационни жалби и са навели възражения срещу изложените предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и са допустими.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Производството е предявен от Р. К., И. Я. и Г. Я. против А. Х. А. и Е. М. А. иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт от 11.09.2003г. и против Г. Д. Д. /заместен от наследниците си Д. Г. Д. и А. Г. Д./ и Д. В. Д. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху имота – УПИ ІІ-151 от кв. 26 по плана на[населено място] с построената в него двуетажна жилищна сграда. Ответниците Д. са предявили възражение за заплащане на извършени подобрения в имота на стойност 12 420лв., изразяващи се в направа на кладенец и изграждане на Г-образен навес, както и възражение за право на задържане върху имота до заплащане на подобренията. Установено е, че ищците Р. К., Г. Я. и И. Я., наред с лицата Н. С. Я. и В. С. Я. са наследници по закон на родителите си С. Г. Я. и Б. И. Я., които са притежавали дворно място от 2420 кв.м., парцел ІІ-49кв.24 по плана на[населено място] с построена в него къща. През 2003г. – на 22 август част от наследниците – Н., Г. и И. са сключили договор за доброволна делба, при която в дял на Н. Я. е поставен УПИ ІІ-151 в кв. 26 с площ 1100 кв.м. с неуредени сметки по регулация, заедно с намиращата се в него жилищна сграда. Този имот тя е продала на 11.09.2003г. на сина си А. Х. А. и снаха си Е. М. А., а те от своя страна през 2005г. са го продали на ответниците Д. и Г. Д.. С влязло в сила решение Н. Я. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 314 НК – подаване на заявление с неверни обстоятелства, послужили за издаване на удостоверение за наследници на С. Г. Я. с невярно съдържание. Тя е починала и неин наследник е ответникът А. А.. Относно претендираните подобрения са събрани свидетелски показания досежно извършването им от ответниците Д. през 2006г. и експертизи за стойността им.
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че договорът за доброволна делба от 22.08.2003г., в който са участвали само част от наследниците на С. и Б.Я., е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН. Същевременно сделката, с която единия от съсобствениците – Н. Я., се е разпоредила с целия имот, получен при делбата, се явява действителна. Тя несъмнено има право да се разпорежда със своята наследствена част, а доколкото е отчуждила и дяловете на останалите съсобственици, то е извършено разпореждане с чужда вещ, което не е нищожно. По тези съображения е отхвърлен иска по чл. 26 ЗЗД. Претенцията по чл. 108 ЗС против ответниците Д. съдът е намерил за основателна, отчитайки, че разпореждането с отчасти чужд имот не е нищожно, но няма транслативно-вещен ефект, поради което купувачите по договора от 17.08.2005г. не са могли да придобият собствеността върху притежаваните от ищците 3/5 ид.ч. от имота. С оглед на това е уважена ревандикационната претенция в този обем, като са изтъкнати и съображения за допустимост на ревандикационен иск от едни съсобственици – ищците против други съсобственици – ответниците. За да уважи и претенцията за подобрения и право на задържане съдът е приел, че ответниците Д. се явяват добросъвестни владелци на имота – придобили са го на правно основание годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е единствен собственик. Съображенията за липса на строителни разрешения за изграждане на кладенеца и навеса съдът е счел за неоснователни предвид на това, че не е установено да подлежат на премахване, както и че се касае до спорове между съсобственици относно управлението на вещта, които подлежат на разглеждане по друг ред. Относно стойността на подобренията съдът е кредитирал заключението на втората тройна експертиза.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По жалбата на Д. Г. Д., А. Г. Д. и Д. В. Д.. Посочени са няколко въпроса, които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. допустимо ли е съединяване на облигационен иск срещу една група ответници с вещен иск против друга група ответници, след като не са налице предпоставките на чл. 171 и сл. ГПК/отм./ за другарство; 2. може ли съдът да се произнесе по нищожност на договор, без да е предявен иск за това; 3. допустим ли е искът по чл. 108 ЗС против ответниците, след като не е предявен положителен установителен иск срещу праводателите им, нито иск за отмяна на нотариалния акт; 4. длъжен ли е съдът да се произнесе по цялото искане с оглед на обстоятелството, че липсва отхвърлителен диспозитив на претенцията за собственост над 3/5 ид.ч. от имота; 5. може ли въззивният съд да потвърди решение на първата инстанция, в което липсва отхвърлителен диспозитив досежно част от претенцията; 6. допустимо ли е назначаване на втора тройна експертиза и как следва да се кредитират приетите заключения.
Поставените въпроси не обосновават хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, която предполага наличие на неясни или непълни правни норми, подлежащи на тълкуване, липса на съдебна практика по даден въпрос или необходимост от нейната промяна поради изменение на обществено-икономическите условия. В случая отговорите на въпросите произтичат от закона, не са налице някакви неясноти или непълноти на правната уредба, а и по тези въпроси има утвърдена съдебна практика. Следва да се посочи, че обективното съединяване на исковете е допустимо, тъй като се касае до сделки с един недвижим имот и с нищожността на договора ищците обосновават отпадането на правата на последващите приобретатели. Също така, при преценка основателността на предявения иск за собственост съдът има правомощие в мотивите си да се произнесе относно действителността на определена оспорена сделка /в случая на доброволната делба/, без да е предявен иск за това, доколкото от тази сделка произтича легитимацията на собствеността на някои от страните. Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и той е допустим винаги когато ищецът твърди, че е собственик, а ответникът владее имота му без основание. Когато съдът не се е произнесъл по цялото искане страната разполага с процесуалната възможност да иска допълване на решението – чл. 193 ГПК/отм./, сега чл. 250 ГПК, която е независима от правото на обжалване на решението. Що се отнася до предпоставките за допускане на повторна тройна експертиза, те са уредени в закона и спазването на съответните правила за допускане на експертиза и за кредитиране на приетите заключения има отношение към процесуалните нарушения, водещи до неправилност на решението – касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК, но не и към предпоставките за допускане на касационно обжалване.
В обобщение не са налице сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване по тази жалба.
По жалбата на Р. С. К., Г. С. Я. и И. С. Я.. Те се позовават на разрешаването на спора за подобренията в противоречие с ППВС № 6/1974г. и Решение № 1430 от 07.07.1976г. по гр.д. № 943/96г. на ВС, І г.о. с оглед на това, че претендираните от Д. подобрения кладенец и гараж нямат строителни книжа. Съгласно т.7 от цитираното Постановление подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът желае да ги запази, а решение № 1430/76г. сочи, че изявлението на ищеца, че желае да запази извършеното от ответника незаконно строителство не дава основание подобренията да се оценяват като законно извършени. Видно е, че решението противоречи на постановлението, поради което не следва да бъде вземано предвид. В обжалваното въззивно решение В. окръжен съд е обосновал на първо място, че не е доказана необходимостта от премахване на тези елементи на допълващо застрояване и на второ място, че претендиращите подобренията Д. като съсобственици са изразили желание да ги запазят, а евентуален спор с другите съсобственици ще се разреши в отделно производство.Следователно съдът се е съобразил с даденото в постановлението разрешение.
Останалите цитирани в изложението решения не са представени с жалбата. След издирването им съдът установи, че те разрешават въпроса за нищожността на продажбата на чужда вещ в съответствие с приетото от въззивния съд в обжалваното решение, а именно, че договорът не е нищожен, но няма прехвърлителен ефект.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е обоснована от касаторите с твърдението, че цитираната съдебна практика е за незаконни строежи преди приемането на ЗУТ, а след това такава практика няма. Не са изложени съображения, налагащи промяна на разрешенията на ППВС №6/1974г., т.7, според които е от значение дали незаконният строеж подлежи на премахване или собственикът желае да го запази. В настоящето дело не са събрани доказателства, че изградените кладенец и навес подлежат на премахване, а и подобренията са извършени в съсобствен имот и съсобствениците, които са ги изградили, желаят запазването им. Предвид липсата на обосновка на поставения от касаторите въпрос и с оглед изложените особености на конкретния случай, то не е необходимо произнасянето на касационната инстанция по поставения въпрос, който съдът е разрешил в съответствие със съществуващата задължителна практика.
В обобщение следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втората жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 889 от 29.06.2010г. на В. окръжен съд по гр.д.№ 1079/2009г. по касационната жалба на ищците Р. С. К., Г. С. Я. и И. С. Я., както и по касационната жалба на ответниците Д. Г. Д., А. Г. Д. и Д. В. Д., всички от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: